България гради ВЕИ проекти безогледно и в конфликт с природата
България е сред страните, които се нареждат на едно от последните места в Европа от гледна точка на намаляването на CO2 емисиите. Икономиката на страната се отличава с много високи нива на енергийна интензивност, както и с липса на каквото и да е прилагане на климатичните норми към момента.
Това са част от изводите от нова измервателна схема, наречена „Барометър на климатичната политика в ЕС”, разработена от международната природозащитна организация WWF и компанията Ecofys. Според барометъра европейските страни предприемат едва една трета от стъпките, които ще им помогнат да трансформират икономиките си в нисковъглеродни. За да се случи това до 2050 г., както е планирано според европейските решения и цели, вредните емисии трябва да се намалят с 80-95% спрямо нивата им от 1990 г.
„България набляга основно на разработването на големи проекти с възобновяеми енергийни източници, които за съжаление често са в конфликт с природата и европейските директиви. Те са и в противоречие с концепцията за диверсификация на енергопроизводството – много, но малки ВЕИ инсталации за енергийно независими общности и населени места. България е готова да отдели колосални средства за нови енергийни проекти, а не предвижда никакви сериозни действия за повишаване на енергийната ефективност на сградите и икономиката”, обясни Георги Стефанов, експерт по климатичните промени на WWF в България.
Барометърът и анализът на данните от него са критични не само към България. “До 2050 г. парниковите газове в цялата европейска икономика трябва да се намалят значително. Ще се наложи страните-членки да направят обстоен анализ на политиките си и да определят слабостите. Необходимо е сериозно внимание върху въвеждането на добри практики, като 40% от резултатите имат за опорна точка европейското законодателство”, коментира Джейсън Андерсън, ръководител на направление „Климат и енергийна политика” в офиса за европейска политика на WWF в Брюксел.
