.
Вторият кръг на президентските избори в Украйна не успя да сложи категоричен край в битката между Виктор Янукович и премиера Юлия Тимошенко за поста на държавен глава. Макар украинска ЦИК да обяви, че лидерът в изборите вече не може да бъде променен, резултатите им вероятно ще повлекат тежко и продължително съдебно оспорване, подето от Тимошенко. Юлия Тимошенко направи изявления, далечни от демократичните идеали: “Ще има толкова тура, колкото потрябва, стига победител да съм аз”.Освен това, веднага след първия тур заявила, че първата й стъпка като президент ще бъде да промени конституцията.Това от своя страна ще увеличи риска от политически вакуум и допълнителна икономическа нестабилност за 46-милионната Украйна. Евентуална политическа криза ще забави допълнително и опитите на Киев да убеди МВФ да възстанови спасителната си програма от $24.5 млрд., която прекрати миналата година.
Победителят от вота получи етнически разделена страна с икономика на ръба на краха , слаби перспективи за скорошно присъединяване към ЕС и НАТО, нестабилни отношения със съседна Русия и неяснота относно статуса й на ключов енергиен транзитьор за Европа. Завещанието на оранжевата революция обаче все пак не е единствено хаос - днес Украйна има най-свободните медии в постсъветското пространство, откритост към външния свят и функционираща многопартийна система, които преди пет години още бяха немислими.
Украйна не е изпълнила докрай своите задължения към ЕС, свързани с реформите.
Страната е получила 11 млрд. долара от договорените с фонда . МВФ взе решение да не превежда останалите пари докато Украйна не проведе икономически реформи и е сред най-засегнатите страни от кризата.
Института за национална сигурност на Украйна неотдавна публикува аналитичен материал, който не изключва възможността за създаването на протекторат и териториалното деление на Украйна от Русия. Това не е празен разговор, а почти официалната гледна точка на Москва,(според някои"западни наблюдатели").
От друга страна, е налице конфликт на идентичност в Украйна, естествено, на индивидуално ниво.В това отношение, Русия не е изправена пред цялата страна, а само пред част от нея, и то - малцинство. Правителството на Украйна иска да спечели правото да разполага с отделна история, включително и собственият си исторически мит.
Москва и Киев имат различен поглед към модела на националната сигурност. Украйна иска да се превърне в органична част от Евроатлантическата система. Това не означава непременно, членство в НАТО (макар че, през 2003 г. страната прие закон да се присъедини в бъдеще в тази организация), но включва военно- политическа интеграция със Запада.На Украйна е предложено да се присъедини към състава на Силите за бързо реагиране на НАТО през 2015-2016 г. съобщи преди двадесетина дни на журналисти говорителят на военния комитет на Северноатлантическия алианс полк. Масимо Паници.„Украйна ще бъде първата държава, която не е член на НАТО, участваща в Силите за бързо реагиране на Алианса”.
Години наред Русия и повечето държави от ЕС водят антиукраинска политика,страейки се всячески да я заобиколят с най-различни разумни или не проекти за нови газопроводи и нефтопроводи.Представете си как се чувстват украинците. В случай ,че след изборите се стабилизират отношенията Украйна-Русия-ЕС,част от тези многомилиардни проекти могат да се обезмислят или поне да станат по-обосновани икономически.
