На 1 декември 2009 г. Договорът от Лисабон влезе в сила. Така приключиха продължилите няколко години преговори по институционални въпроси.
Договорът от Лисабон изменя сега действащите закони за ЕС и ЕО, без да ги заменя. Той осигурява на Съюза необходимата законова рамка и инструменти, за да отговори на бъдещите предизвикателства и на исканията на гражданите.
По-демократична и прозрачна Европа, със засилена роля на Европейския парламент и националните парламенти, повече възможности мнението на гражданите да бъде чуто и по-ясна представа кой какво прави на европейско и национално равнище.
По-демократична и прозрачна Европа, със засилена роля на Европейския парламент и националните парламенти, повече възможности мнението на гражданите да бъде чуто и по-ясна представа кой какво прави на европейско и национално равнище.
- Засилена роля на Европейския парламент: Европейският парламент, избиран директно от гражданите на ЕС, има важни нови правомощия във връзка със законодателството на Съюза, неговия бюджет и международните споразумения. Например по-широкото използване на процедурата за съвместно вземане на решения при приемането на закони гарантира, че Европейският парламент е равностоен на Съвета, представляващ държавите-членки, по отношение на голяма част от законодателството на ЕС.
- Засилено участие на националните парламенти: националните парламенти имат повече възможности да участват в работата на ЕС, най-вече благодарение на нов механизъм, гарантиращ че Съюзът действа само тогава, когато резултатите могат да бъдат постигнати по-добре на равнище ЕС (субсидиарност). Заедно със засилената роля на Европейския парламент това ще повиши демократичността и легитимността на функционирането на Съюза.
- По-силен глас за гражданите: благодарение на гражданската инициатива 1 милион граждани от известен брой страни членки имат възможността да призоват Комисията да внесе предложения за нови политики.
- Кой какво прави: отношенията между държавите-членки и Европейския съюз стават по-ясни с категоризацията на компетенциите.
- Напускане на Съюза: Договорът от Лисабон изрично посочва за пръв път възможността държава-членка да напусне Съюза.
-
По-ефективна Европа с опростени методи на работа и правила за гласуване, ефикасни и модерни институции за ЕС с 27 страни членки и повишена способност за действие в приоритетни за днешния Съюз области.
- Резултатно и ефикасно вземане на решения: гласуването с квалифицирано мнозинство в Съвета обхваща и нови области от политиката, за да може вземането на решения да е по-бързо и по-ефикасно. От 2014 г. изчисляването на квалифицираното мнозинство ще се базира на двойно мнозинство - на страни членки и брой хора, представляващо двойната легитимност на Съюза. Двойно мнозинство ще бъде постигнато, когато решението е взето от 55 % от държавите-членки, представляващи най-малко 65 % от населението на ЕС.
- По-стабилна и опростена институционална рамка: Договорът от Лисабон създава поста председател на Европейския съвет, избиран с мандат от две години и половина, въвежда пряка връзка между избора на председател на Комисията и резултатите от европейските избори, приема нови разпоредби за бъдещия състав на Европейския парламент, както и по-ясни правила за засиленото сътрудничество и финансовите разпоредби.
- Подобряване на живота на европейците: Договорът от Лисабон подобрява способността на ЕС да действа в няколко политически области, които днес са приоритетни за Съюза и неговите граждани. Става въпрос преди всичко за области от политиката на свобода, сигурност и правосъдие като борба с тероризма и престъпността. В известна степен това се отнася и за други области, сред които са енергийната политика, общественото здраве, гражданската защита, изменението на климата, услугите от общ интерес, изследванията, космосът, териториалното сближаване, търговската политика, хуманитарната помощ, спортът, туризмът и дминистративното сътрудничество.
-
Европа на правата и ценностите, свободата, солидарността и сигурността, популяризиране на ценностите на Съюза, включване на Хартата за основните права в първичното европейско законодателство, предоставяне на нови механизми за солидарност и гарантиране на по-добра защита на европейските граждани.
- Демократични ценности: Договорът от Лисабон уточнява и утвърждава ценностите и целите, на базата на които е изграден Съюзът. Тези ценности са отправна точка за европейските граждани и демонстрират какво предлага Европа на партньорите си по света.
- Права на гражданите и Харта за основните права: Договорът от Лисабон запазва съществуващите права и въвежда нови. По-специално той гарантира свободите и принципите, изложени в Хартата за основните права, и дава на нейните клаузи задължителна юридическа сила. Става въпрос за граждански, политически, икономически и социални права.
- Свобода на европейските граждани: Договорът от Лисабон съхранява и засилва „четирите свободи“ и политическата, икономическата и социалната свобода на европейските граждани.
- Солидарност между страните членки: Договорът от Лисабон постановява, че Съюзът и неговите страни членки действат съвместно в дух на солидарност, ако някоя държава-членка стане обект на терористично нападение или е жертва на природно или предизвикано от човека бедствие. Поставен е акцент и на солидарността в областта на енергията.
- Повишена сигурност за всички: Съюзът получава по-голяма възможност да действа в областта на свободата, сигурността и правосъдието, което се отразява пряко и благоприятно на способността му да се бори с престъпността и тероризма. Нови разпоредби за гражданската защита, хуманитарната помощ и общественото здраве също имат за цел да повишат способността на Съюза за реагиране на заплахите за сигурността на европейските граждани.
- Европа като световна сила ще бъде постигната чрез обединяването на инструментите на европейската външна политика както при разработването на нови политики, така и при вземането на решения за тях. Договорът от Лисабон прави ясна позицията на Европа в отношенията с нейните партньори по света. Той използва силните страни на Европа в икономиката, хуманитарната сфера, политиката и дипломацията за отстояване на европейските интереси и ценности по света, като в същото време уважава специфичните интереси на страните членки във външните работи.
- Нов върховен представител на Съюза във външните отношения и политиката на сигурност, който ще бъде и заместник-председател на Комисията, ще увеличи въздействието, съгласуваността и забележимостта на външната дейност на ЕС.
- Нова Европейска служба за външна дейност ще оказва помощ и подкрепа на върховния представител.
- Статутът на единно юридическо лице на Съюза ще увеличи правомощията му за преговори, правейки го по-ефективен на световната сцена и улеснявайки партньорството му с трети страни и международни организации.
- Напредъкът в европейската политика на сигурност и отбрана ще запази специалните клаузи за вземане на решения, но освен това ще открие пътя към засилено сътрудничество между по-малки групи държави-членки.
