+
Кой е Реджеп Тайип Ердоган
Реджеп Тайип Ердоган е съден за подстрекаване на религиозна нетърпимост и многократно е влизал в явно противоречие с обявената от Мустафа Кемал Ататюрк светска държавна доктрина в Турция.
Завършил е религиозно училище в Истанбул и Стопанския факултет на Университета "Мармара" .Реджеп Тайип Ердоган стана премиер на Турция на 14 март 2003 г., пет дни след като спечели повторните избори в провинция Сиирт. Лидер на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), Ердоган пое премиерския пост от своя заместник в партията Абдула Гюл, който бе начело на правителството след убедителната победа на ПСР на ноемврийските избори през 2002г.
Политическа кариера на Ердоган е съдбовно свързана с Истанбул. Там става лидер на младежкото крило на "Партията за национално спасение". След това ръководи голямата истанбулска организация на партията. Става много популярен в многомилионния град, където по-късно е избран за кмет.
Главният му проблем е как да се преодолее себе си и конфликта между религиозния и либералния лагер в политическия живот на Турция и как да балансира деликатните отношения на светската власт с армията. Турският премиер смята, че светското развитие на страната не трябва да пречи на хората по-спокойно да изразяват религиозните си вярвания. Заради тях дори е бил в затвора защото чел на митинг ислямистко стихотворение. През по-голямата част от политическата си кариера Ердоган декларира, че в исторически и икономически аспект ислямът е единственото спасение за човечеството.
Партията на благоденствието, влиза в явно противоречие с обявената от Мустафа Кемал Ататюрк светска държавна доктрина в Турция и е забранена от турския конституционен съд като ислямистка и противоречаща на светската държавна доктрина и Ердоган се присъединява към Партията на добродетелта. По-късно същата година, той е принуден да напусне поста си, защото съдът го обвинява за подстрекаване на религиозна нетърпимост и го осъжда на десет месеца затвор, от които Ердоган излежава четири месеца.
През август 2001 г. Ердоган създава ПСР и я довежда до победа на изборите през ноември 2002 г.Въпреки че Ердоган бе най-популярния политик в Турция по време на изборите, според конституцията той не можеше да заема държавен пост,като осъден за ислямистка пропаганда. Това му попречи да влезе в парламента, което е необходимо условие за да застане начело на правителството. Спечелвайки почти 35 процента от гласовете, ПСР можа да сформира свое собствено правителство и да спечели достатъчно мнозинство в парламента. Скоро след това, депутатите от ПСР внесоха поправки към конституцията, разчиствайки пътя на Ердоган към премиерския пост.
С цел да успокои безпокойството , че идването на власт на партия с ислямистки корени може да представлява заплаха за светския характер на държавата, Ердоган даде уверения, че ПСР няма таен религиозен план и представи про-западна консервативна програма. Ердоган определи като първостепенен приоритет приемането на страната в ЕС, обещавайки реформи, които ще направят Турция по-демократична и плуралистична държава и ще я приведат в съответствие с критериите за членство в ЕС.
След като беше преизбран убедително на парламентарните избори през 2007 година за втори мандат, критиците му отбелязват, че премиерът става все по-авторитарен и се отдалечава от реформисткия дневен ред, който за пръв път издигна ПСР до еднопартийно управление през 2002 година. Той спечели неодобрение с острите си нападки срещу Израел, особено по време на войната в Газа, и с “напъпващото” си приятелство със Судан и Иран. Сред обикновените турци обаче Ердоган остава най-популярният и харизматичен лидер в момента.Популярността на Ердоган дори застави враговете му, твърдолинейните генерали, които се опитаха няколко пъти да свалят правителството му, да отстъпят.
Влизането в ЕС е мечта на нашата страна от половин век, каза Ердоган . Запитан за твърдата опозиция на френския президент срещу турското членство, Ердоган отговори, че Саркози понякога говори неща, които разумът трудно разбира. Но каквото и да прави той, ние няма да се откажем - ще продължаваме, докато всички членове на ЕС не са казали, че не искат Турция.
През октомври 2008 г. в съд в Западна Турция започна процес срещу 86 души, включително офицери от запаса, политици и адвокати, обвинени в рамките на разследването срещу ултранационалистическата организацията "Ергенекон", заподозряна в подготовка на преврат срещу правителството на Партията на справедливостта и развитието. Срещу тях бяха повдигнати обвинения в планиране на убийства и атентати, имащи за цел да тласнат Турция към хаос и да предизвикат военен преврат. В края на март 2009 г. турски съд прие втори обвинителен акт по делото "Ергенекон", в който са повдигнати обвинения срещу още 56 души.
Междувременно социологически сондаж сочи, че доверието в турската армия се е понижило рязко след разкриването на аферата "Ергенекон", предаде Хабер3. Преди нейното разкриване доверие в армията са имали 90% от турците, а впоследствие то е паднало до 63,4 на сто. Социологическото проучване на агенция А&G е било направено преди последните разкрития около т.нар. операция "Чук". Досега доверието в армията, една от най-уважаваните институции в Турция, никога не е падало под 80%, посочва Хабер3. Тя е смятана за най-силния поддръжник на светските устои на страната.
Преди дни стана ясно,че турската полиция е задържала няколко бивши командири на военновъздушните и военноморските сили на страната в рамките на мащабно разследване на план за държавен преврат. Отслабването позициите на военния елит, на който именно се дължат прозападните реформи от самото основаване на републиката от Кемал Ататюрк,води до притеснения, че се отваря пътят за ислямизация на Турция,а от там и Европа “чрез демократични средства”.От своя страна в съвременна Турция все повече се засилва интересът към имперското минало и митологизираното величие.Това означава съпротива срещу постхристиянския по същността си европейски проект.По отношение правата на човека и особено за правата на кюрдите Ердоган пипа изключително хитро: изчака да мине поредният доклад на Брюксел за "напредъка на Турция", и направи така, че да забрани партията DTP , а той самият, да не изглежда отговорен за това. Партията е забранена от турския конституционен съд по внесена преди 2 години (т.е. отпреди местните избори през март 2009 г.) жалба на главния прокурор.
През 2005 г., Ердоган участва в Алианса на цивилизациите, инициатива на министър-председателя на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро, насочени към намаляване на напрежението между западните и ислямските светове. Сапатеро потвърди испанската подкрепа за присъединяването на Турция към Европейския съюз в рамките на визита на турския му колега Реджеп Тайип Ердоган в Мадрид.
През 2009 г. той участва в Световния икономически форум в Давос, където остро критикува президент Шимон Перес, и позицията на Израел по време на операция в ивицата Газа.
През юли 2009 г., докато участва в среща на върх на Групата на осемте среща Ердоган рязко осъди Китай за забраната на уйгурски демонстрации.
Превантивен удар от страна на Израел по ирански ядрени обекти би довел до “бедствие с непредвидими последствия”. Това предупреди наскоро турският премиер в интервю за в. “Ел Паис”.
Френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел не крият, че на Турция трябва да бъде предложено по-скоро "привилегировано партньорство" отколкото равноправно членство в ЕС.
Ердоган разкритикува Германия и Франция за подхода им към процеса на присъединяване на Турция към ЕС, като ги обвини в двуличие:"Съгласни сме по много въпроси, когато говоря с тях,но когато обърнем гръб, нещата се променят".
+
