Европейски съюз или Съединени мюсюлмански щати?

 Дария Асламова

Февруарски петък в Париж. От небето се сипе дъжд със сняг. В квартала Монмартр хиляди сурови мъже постилат върху уличния тротоар килимчета и събуват обувките си. Уличките около булевард Барбес са затворени. ”Не ви съветвам да отивате там, мадам – казва ми млад полицай. – Те не обичат, когато ги наблюдават. И непременно скрийте камерата”.  И се оказва прав. Когато изваждам камерата в сърцето на мъжката тълпа, върху мен скача един грамаден негър и крещи: “Ако не я махнеш, ще те убия!”. “Долу ръцете, кретен!” – викам в отговор аз и размахвам белия си чадър, следвайки съвета на един приятел-французин. “Когато те атакува негър – обясни ми той, – дръж се по същия начин: крещи, жестикулирай под носа му, скачай, изразявай агресия. Те не обичат, когато някой играе по техните правила, особено ако това е бяла жена”.
След миг съм обкръжена от тежко дишащи мрачни мъже. Един от тях с надпис “секюрити” на ръката ме пита на английски: "Какво правите тук, мадам?” – “Разхождам се, аз съм туристка”. – “Тогава минавайте по-бързо”. – “Защо? Тук ми харесва, ще остана”. – “Не можете да наблюдавате хората, когато се молят”. – "Ако хората не искат да ги наблюдават, те могат да си се молят вкъщи. Аз съм в центъра на Париж, на обществена улица. Само опитайте да ме докоснете!”. – “Аз не Ви докосвам, но няма да мога да Ви защитя” – меко отговаря охранителят. – “А аз не се нуждая от това! Аз съм в свободна страна под защитата на закона!”. Охранителят обяснява нещо на тълпата и тя ми отваря път. “Аллах! Аллах!” – мощният вик на хиляди гърла разтърсва парижките улици и ме блъсва в стената на ресторанчето “Еврокебап”. Стотици хора са се проснали на земята в религиозна треска и мокрият сняг пада върху гърбовете им. Тези хора вярват безрезервно, с цялото си същество! Нито в Кандахар, нито в Багдад, нито в Газа не съм срещала такава неудържима вяра в Аллах, както в католическия Париж – най-присмехулния и безгрижния град на света, в страната, която е изгонила Бога преди 200 години! Както е известно, Бог винаги се връща под една или друга форма.
Докато парижките мюсюлмани строят джамии и се събират на петъчни молитви, демонстрирайки своята сила и сплотеност, изисканата и безбожна Франция дебатира на тема “френска идентичност”: “Кои сме ние? Накъде вървим и с какво французинът се отличава от останалото човечество?” Дебатите започнаха по инициатива на френското правителство, изплашено от наплива на на чужда арабска кръв и желаещо да съживи коренното общество, отпуснато и безволно, да му даде някакви ориентири и поводи за национална гордост... “Ние жънем плодовете на закона от 1974 г. за възсъединяване на семействата – тогава работниците-имигранти от Северна Африка получиха правото да доведат във Франция своите жени, деца и родители – казва депутатът на Националната асамблея Тиери Мариани. – Изведнъж стана ясно, че французинът не е произход, не е религия и не е цвят на кожата, а просто човек с френски паспорт”.

“НАШАТА ЦЕННОСТ Е ЛИПСАТА НА ЦЕННОСТИ”

“Франция – това не е само вино и сирене камабер – казва известният френски писател, авторът на книгата “Свят без богове” Андре Гржебин. – Франция е отворено общество, в което отсъстват религиозни или идеологически принципи. Ние знаем, че законите и дори религията са измислени от нас, човечеството, а не от Бог, Карл Маркс или Мохамед. Именно по това различава Франция от другите страни, именно това ме прави французин, а не това, че пия шампанско. Във Франция можете да бъдете католик, протестант, мюсюлманин, еврей или комунист, но държавата вижда във вас само французин. По времето на Френската революция имало един депутат, който казал: “За евреите като нация ние не искаме да чуем. Но евреин като човек и гражданин е също толкова важен за нас, колкото и всички останали”. Така бил формулиран един ясен принцип за всички. А ако не харесвате страната, заминавайте си. И никакви отстъпки! Веднъж един мой познат алжирски писател (дядо му бил имам в Алжир, а той е атеист) трябвало да прочете доклад в едно френско училище. Директорът на училището му казал: “Учениците-мюсюлмани искат да имат специална зала за молитви. Какво да правим?”. Писателят му отговорил: “Не бива да се съгласявате. За католици и евреи няма такава зала, защо трябва да има за мюсюлмани?” След половин година писателят отново дошъл в това училище и видял, че залата вече съществува. И такива примери има много. Аз се възмущавам, когато полицията стои и гледа как цялата улица се затваря поради петъчната молитва на мюсюлманите. Ако искате да се молите, идете в джамия”. – “Ако използваме езика на Библията, вашите “пришълци са започнали да имат прищявки” – забелязвам аз. – “Именно. Всяка такава отстъпка е опасна. Стигнахме дотам, че за това не може да се говори. Не защото държавата забранява, а защото е неприлично. Всеки се страхува да не го заклеймят като расист”.

“Г-н Гржебин, в страна Ви пристигат хора, които имат вече някаква идентичност. А какво можете да им предложите вие, за да се покорят на чара на новата си родина?” – “Ние трябва да им покажем силата на свободата. Мнозина казват, че ние нямаме вече ценности. Глупаци! Нашата ценност е в това, че нямаме ценности!” – “И тук е слабото ви място. Новите французи от Северна Африка имат Бог. А вие не можете да унищожите техния Бог, ако нямате собствен. Във вопросите на религията не сте конкурентоспособни”. – “Но нали те пристигат при нас, а не ние при тях! Нашата икономика процъфтява, защото тук няма Бог, но има свобода. Няма нито една мюсюлманска страна, която да процъфтява. Ние открихме нефт при тях, а те дори не се успяха да използват тези пари както трябва!” – “А мюсюлманите ще ви отговорят, че сте били само оръдие в ръцете на Бога. Те са си седяли в пустинята и са се молели, и Бог им изпратил това богатство – нефт и газ. Не е ли така? Веднъж в Пакистан местните хора ме поканиха заедно с мой колега-журналист на обяд. Когато седяхме на масата, те ме попитаха, посочвайки кръстчето на шията ми: “Ти християнка ли си?”. “Да” – отговорих с гордост. А колегата се изплаши и каза: “Аз пък съм атеист”. Изгониха го с оскърбления от масата. Те приеха това, че съм християнка: Христос в Корана е почитан пророк. Но отказаха да обядват заедно с безбожник. За вярващите мюсюлмани вие, французите-атеисти, стоите по-долу от маймуните, защото маймуните поне не отговарят за своите постъпки. Развесели ме вашият министър на имиграцията Ерик Бесон, който заяви: “Светският ислям може и трябва да намери своето място в нашето общество”. Самият израз “светски ислям” е абсурден. Ислямът НЕ МОЖЕ да бъде светски! Само в християнството е заложена възможност за секуларизъм: “Божието Богу, кесаревото кесарю”. Молете се на Бога, но се подчинявайте на законите на страната. В исляма държавата, съдилищата, училищата, семейството са част от Божия промисъл”.

"Тук съм съгласен с Вас. Надеждата, че мюсюлманският свят ще се реформира, както навремето е направил християнският, е малка. Веднъж присъствах на лекция на алжирски професор, който говореше за необходимост от промени в исляма. Стана една възмутена жена и заяви: “Как можете да говорите за реформи, когато Корана ни е диктувал Самият Бог? Кой ще дръзне да промени думите на Бога?” Само в християнството има съмнения, че Библията може да е написана от хора. Ние се съмняваме, а те са сигурни. Но съмнението е най-важното нещо в живота. Без него няма наука, няма движение напред”.

“НЕ ИМ СТИСКА!”

В последната неделя на януари улица Шанз-Елизе в Париж сякаш се взриви. Хиляди араби биеха тъпани и танцуваха с египетски, алжирски и марокански знамена. “Какво става тук?” – попитах един симпатичен арабин на име Юсеф. “Празнуваме завършека на Африканското първенство по футбол. Египет спечели!” – обясни ми радостно Юсеф. – “А ти египтянин ли си?” – “Моля ти се – малко се обиди той. – Аз съм французин. Но баща ми е дошъл от Мароко”. – “Тогава защо носиш египетското знаме?” – “Та те са наши хора, мюсюлмани. Аз съм първо мюсюлманин, а след това французин”. – “А какво мислиш за това, че във Франция искат да забранят забрадките?” – “Защо питаш? Откъде си?” – “От Русия”. – “ Та вие сте християни!” – “При нас има 20 милиона мюсюлмани”. – “Това е то! – възхити се Юсеф. – Велика страна! Не знаех, че Москва е мюсюлмански град!” – Аз дипломатично си мълча.

“Слушай какво ще ти кажа – казва Юсеф и лицето му потъмнява от гняв. – Тези французи не уважават никого. Лятно време техните жени се разхождат съвсем голи с пиърсинг на корема и татуировки. Косите си те боядисват в червено!” (Аз трепвам и си нахлузвам по-дълбоко шапката върху огнените си къдрици). “При тях омъжените жени имат любовници, а мъжете напускат семействата заради повлекани. Те дори собствения си Бог не уважават и искат и ние да плюем по своя. И тези хора се възмущават, че нашите девойки са забрадени! Искат полицията да ги хваща, да ги съблича и да ги води в участъка, където ще ги глобяват с 750 евро! Нямат ли срам?!”

Гнева на Юсеф споделят пет милиона французи-мюсюлмани. Дебатите относно забраната на забрадките разтърсиха цялата страна, и за пръв път красноречивите французи се объркаха поради липса на аргументи. Ако Франция се декларира като атеистична държава, то защо тя разрешава на католическите монахини да си покриват главите, на евреите да носят кипа, но води война със забрадките? “Защото забрадката е религиозен символ, ограначаващ свободата на жените”, заяви пред мен прочутият френски писател Марек Халтер.

В тази история със забрадките французите ми напомнят домакини, чиито гости са се застояли до полунощ. И домакините започват да измислят предлози, за да ги накарат да си ходят, но не им достига смелост да кажат: ”Измитайте се! Искаме да спим!” Мюсюлманските забрадки могат да се забранят само въз основа на това, че те са противоречат на християнските традиции, но тогава Франция трябва да ПРИЗНАЕ тези традиции. “Руснаците имат поговорка: “Свято място пусто не остава”. А при вас то е останало пусто – казвам аз на Халтер. – Кой ще се настани в него?” – “Да, ние все по-често се питаме: какво значи да си французин и могат ли мюсюлманите да бъдат французи? А това е вече расизъм”. – “Защо пък расизъм?” – “Защото когато германците започнали да си задават въпроса “кои сме ние?”, дошъл Хитлер и им казал: “Вие сте най-добрите”. Знаем как е завършило това”. – “Но защо тези неща трябва задължително да завършват с Хитлер?” – “Защото между думи и дела няма граница. И аз съм расист като всички, но се боря със своя расизъм. Ние трябва да контролираме това, което говорим”.

“Ние във Франция имаме само едно мнение. И то е политкоректно – казва демографът Мишел Трибала. – Хората се страхуват да казват истината, защото не знаят какво да правят с нея. Патриотичното чувство умря във Франция. Ние загубихме Втората световна война, ние напуснахме Алжир и имаме колониално чувство за вина. Ние живеем в музея на великото минало и се срамуваме от настоящето. И това е разрушително. Имигрантите казват: ”Ако французите са толкова лоши, то защо трябва да бъдем като тях?”.

ПОСЛЕДНИЯТ ОАЗИС НА ДЕМОКРАЦИЯТА

Парламентарната комисия на Франция по въпроса за забрадките заседаваше дълго време и взе безсмислено решение: “Трябва да се направи нещо”. “Не им стиска!” – каза портиерката в дома на моята приятелка, португалката Мадлен, откровена, набожна жена с католически кръст върху обширната си гръд. Ако на някого му “стиска”, то това са швейцарците. Миналата година Швейцария с референдум забрани строителство на нови минарета.

Във влака за Цюрих съседът ми се оказа бивш латвиец, получил преди 10 години швейцарско гражданство. “Кажете ми като местен жител – попитах го аз, – защо по целия свят хората не искат да ходят на избори дори и един път на 5 години, а в Швейцария доброволно ходят на референдуми по 4 пъти на година?” – “Защото не им се налага да го правят. Всички документи те получават вкъщи по безупречната швейцарска поща. В Швейцария действа системата на “пряката демокрация”. Нито един въпрос, започвайки от строителството на обществени тоалетни до глобалните политически промени не може да бъде решен без пряко народно гласуване. Изпращат ви у дома въпросите. Вие си ги изучавате на спокойствие, гласувате и изпращате решението си по пощата. Но ако говорим за референдума за минаретата, аз гласувах против забраната”. – “Защо? Не искахте да “разлайвате кучетата”?” – “Нещо такова. Този референдум е предизвикателство към всички мюсюлмани. Сега швейцарците се опасяват от терористични атаки срещу техните посолства по целия свят”.

“Минарето е преди всичко политически символ, означаващ следното: ние сме тук, ние сме готови да разпространим нашата религия и искаме да променим обществото според нашите закони – казва Улрих Шлиер, народен представител от Швейцарската народна партия, издигнала идеята за забраната на минаретата. – Когато мюсюлманите през 1453 г. завоювали Цариград, първото, което направили, било да обкръжат Св. София с минарета, за да покажат, че времената и властта са се променили”. – “Но при вас в Швейцария само 4 минарета”. – “И те ни стигат. Проблемът трябва да се решава в началото, а не когато вече е късно, както в Германия, където вече има над 500 минарета”. – “Ами ако мюсюлманите заведат дело срещу Швейцария в Страсбургския съд?” – “Вече има 7 жалби! Но кой ще отмени решението на народа?” – “Чиновниците на Европейския съюз твърдо ви осъдиха”. – “Аз пък се радвам, че не сме членове на Европейския съюз. Всичките ни политици ни придумват страстно да встъпим в Европейския съюз. За щастие, те трябва да питат своите граждани, а ние сме категорично против. Цяла Европа очакваше резултата на нашия референдум за минаретата. И е важно, че поне една страна се осмели да каже “не”. Знаете ли, че премиерът на Турция Ердоган веднъж заяви: “Демокрацията е само влак, на който ние се качваме, за да постигнем целите си: джамиите са нашите казарми, куполите на джамиите са нашите щикове, а вярващите са нашите войници”. Може ли нещата да се изразят по-ясно?”

Превод: Андрей Романов

Православие.бг 

ЕРДОГАН СРЕЩУ СЪДА И АРМИЯТА

ЕРДОГАН СРЕЩУ СЪДА И АРМИЯТА


Новата политическа калса консервативни мюсюлмани.


Повечето турци смятат, че генералите няма да посмеят да се противопоставят пряко на партията,с огромно парламентарно мнозинство и да разрушат новопоявилото се доверие в демокрацията,но и се опасяват, че АКР със своята ислямистка програма, ще прокарва политическия ислям без да бъде спирана от никого, ако бъдат отслабени армията и съдебната власт.
Посегателството срещу властта на военните достигна ново ниво с ареста на двама генерали в оставка, които се ползват с уважението на висшето командване, но бяха обвинени в подготовката на преврат. Премиерът Реджеп Ердоган нарече десетките проведени арести болезнен, необходим процес за развиване на демокрацията в страната, която кандидатства за членство в ЕС. След като беше преизбран убедително на парламентарните избори през 2007 година за втори мандат, критиците му отбелязват, че премиерът става все по-авторитарен и се отдалечава от реформисткия дневен ред. Реджеп Ердоган е твърдо решен до края на март да внесе в парламента предложения за конституционни реформи,за да се ограничи властта на съдиите и прокурорите, и заплаши, че ще свика референдум за реформите. Той добави, че реформите ще се фокусират върху области като съдебната система и политическите партии. Предишните опити на правителството да внесе промени в конституцията, главно изискване към страната, за да може да се присъедини към ЕС, бяха блокирани от опозицията, която подозира Ердоган в опити да наложи ислямистко управление и да провали строгото разделение между религията и държавата.
Армията е традиционен пазител на светската демокрация, но тя не може повече да съществува над закона , смятат ислямистите. Не може да съществува и противоконституционната АКР, извън съдебния контрол, смятат техните опоненти.
Предстоят процеси за над 30 офицери, обвинени миналата седмица за предполагаем заговор от 2003 г, целящ създаването на хаос, който да оправдае намесата на военните.Действително зловещо звучат обвиненията за предизвикване на военен конфликт с Гърция с цел провокиране на вътрешно напрежение. Нарастват притесненията, че светските власти в Турция, висшите ешелони на съдебната власт и въоръжените сили няма да допуснат повече загуба на позиции пред новата политическа класа консервативни мюсюлмани, от партията на Ердоган.
Началникът на генералния щаб генерал предупреди също, че „търпението на армията има граници“.
Съдебната власт, или голяма част от нея , е втора линия на съпротива срещу АКР. Най -правовия път е забрана на противоконституционната АКР .Говори се за нова инициатива за забрана на партията, след като през 2008 г тя едва успя да избегне забраната за действия, подкопаващи светския характер на държавата.
Със своите 622129 души в редовни формирования, турската армия е девета в света по численост и втора в НАТО след тази на САЩ. На военна повинност подлежат всички мъже, навършили 20-годишна възраст.Турция отделя за отбрана 6 на сто от своя БВП който е около 794 милиарда долара по данни на Световната банка и по който се нарежда на 17 то място в света. Турската армия е до голяма степен огледало на страната. Всякакви промени в ролята и статута на военните вероятно ще имат отражение върху цялата социална структура. Най-вероятно всичко ще се реши от САЩ,но все още не е ясно отношението на Обама. Силната и ясно демонстрирана американска подкрепа за членството на Турция често дразни Европа, която вижда в това опит за внедряване на “американско протеже” в ЕС и опит за разбиване на интеграционния проект.Европейските институционални предписания за ограничаването на обществената роля на армията понастоящем означават своеобразен демонтаж на един от устоите на демокрацията в турското общество и отново подкрепят ислямистите. Демонтаж, при това в условия, в които липсва яснота доколко другите социални устои на демокрацията са в състояние да поемат въпросната функция от армията и да я заменят.


.

Кой е Реджеп Тайип Ердоган

+




Кой е Реджеп Тайип Ердоган




Реджеп Тайип Ердоган е съден за подстрекаване на религиозна нетърпимост и многократно е влизал в явно противоречие с обявената от Мустафа Кемал Ататюрк светска държавна доктрина в Турция.
Завършил е религиозно училище в Истанбул и Стопанския факултет на Университета "Мармара" .Реджеп Тайип Ердоган стана премиер на Турция на 14 март 2003 г., пет дни след като спечели повторните избори в провинция Сиирт. Лидер на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), Ердоган пое премиерския пост от своя заместник в партията Абдула Гюл, който бе начело на правителството след убедителната победа на ПСР на ноемврийските избори през 2002г.
Политическа кариера на Ердоган е съдбовно свързана с  Истанбул. Там става лидер на младежкото крило на "Партията за национално спасение". След това ръководи голямата истанбулска организация на партията. Става много популярен в многомилионния град, където по-късно е избран за кмет.
Главният му проблем е как да се преодолее себе си и конфликта между религиозния и либералния лагер в политическия живот на Турция и как да балансира деликатните отношения на светската власт с армията. Турският премиер смята, че светското развитие на страната не трябва да пречи на хората по-спокойно да изразяват религиозните си вярвания. Заради тях дори е бил в затвора  защото чел на митинг ислямистко стихотворение. През по-голямата част от политическата си кариера Ердоган декларира, че в исторически и икономически аспект ислямът е единственото спасение за човечеството.
 Партията на благоденствието, влиза в явно противоречие с обявената от Мустафа Кемал Ататюрк светска държавна доктрина в Турция и е забранена от турския конституционен съд като ислямистка и противоречаща на светската държавна доктрина и Ердоган се присъединява към Партията на добродетелта. По-късно същата година, той е принуден да напусне поста си, защото съдът го обвинява за подстрекаване на религиозна нетърпимост и го осъжда на десет месеца затвор, от които Ердоган излежава четири месеца.
През август 2001 г. Ердоган създава ПСР и я довежда до победа на изборите през ноември 2002 г.Въпреки че Ердоган бе най-популярния политик в Турция по време на изборите, според конституцията той не можеше да заема държавен пост,като осъден за ислямистка пропаганда. Това му попречи да влезе в парламента, което е необходимо условие за да застане начело на правителството. Спечелвайки почти 35 процента от гласовете, ПСР можа да сформира свое собствено правителство и да спечели достатъчно мнозинство в парламента. Скоро след това, депутатите от ПСР внесоха поправки към конституцията, разчиствайки пътя на Ердоган към премиерския пост.
С цел да успокои безпокойството , че идването на власт на партия с ислямистки корени може да представлява заплаха за светския характер на държавата, Ердоган даде уверения, че ПСР няма таен религиозен план и представи про-западна консервативна програма. Ердоган определи като първостепенен приоритет приемането на страната в ЕС, обещавайки реформи, които ще направят Турция по-демократична и плуралистична държава и ще я приведат в съответствие с критериите за членство в ЕС.
 След като беше преизбран убедително на парламентарните избори през 2007 година за втори мандат, критиците му отбелязват, че премиерът става все по-авторитарен и се отдалечава от реформисткия дневен ред, който за пръв път издигна ПСР до еднопартийно управление през 2002 година.  Той спечели неодобрение с острите си нападки срещу Израел, особено по време на войната в Газа, и с “напъпващото” си приятелство със Судан и Иран. Сред обикновените турци обаче Ердоган остава най-популярният и харизматичен лидер в момента.Популярността на Ердоган дори застави враговете му, твърдолинейните генерали, които се опитаха няколко пъти да свалят правителството му, да отстъпят.
Влизането в ЕС е мечта на нашата страна от половин век, каза Ердоган . Запитан за твърдата опозиция на френския президент срещу турското членство, Ердоган отговори, че Саркози понякога говори неща, които разумът трудно разбира. Но каквото и да прави той, ние няма да се откажем - ще продължаваме, докато всички членове на ЕС не са казали, че не искат Турция.
През октомври 2008 г. в съд в Западна Турция започна процес срещу 86 души, включително офицери от запаса, политици и адвокати, обвинени в рамките на разследването срещу ултранационалистическата организацията "Ергенекон", заподозряна в подготовка на преврат срещу правителството на Партията на справедливостта и развитието. Срещу тях бяха повдигнати обвинения в планиране на убийства и атентати, имащи за цел да тласнат Турция към хаос и да предизвикат военен преврат. В края на март 2009 г. турски съд прие втори обвинителен акт по делото "Ергенекон", в който са повдигнати обвинения срещу още 56 души.
Междувременно социологически сондаж сочи, че доверието в турската армия се е понижило рязко след разкриването на аферата "Ергенекон", предаде Хабер3. Преди нейното разкриване доверие в армията са имали 90% от турците, а впоследствие то е паднало до 63,4 на сто. Социологическото проучване на агенция А&G е било направено преди последните разкрития около т.нар. операция "Чук". Досега доверието в армията, една от най-уважаваните институции в Турция, никога не е падало под 80%, посочва Хабер3. Тя е смятана за най-силния поддръжник на светските устои на страната.
Преди дни стана ясно,че турската полиция е задържала няколко бивши командири на военновъздушните и военноморските сили на страната в рамките на мащабно разследване на план за държавен преврат. Отслабването позициите на военния елит, на който именно се дължат прозападните реформи от самото основаване на републиката  от Кемал Ататюрк,води до притеснения, че се отваря пътят за ислямизация на Турция,а от там и Европа “чрез демократични средства”.От своя страна в съвременна Турция все повече се засилва интересът към имперското минало и митологизираното величие.Това означава съпротива срещу постхристиянския по същността си европейски проект.По отношение правата на човека и особено за правата на кюрдите Ердоган пипа изключително хитро: изчака да мине поредният доклад на Брюксел за "напредъка на Турция", и направи така, че да забрани партията DTP , а той самият, да не изглежда отговорен за това.  Партията е забранена от турския конституционен съд по внесена преди 2 години (т.е. отпреди местните избори през март 2009 г.) жалба на главния прокурор.
През 2005 г., Ердоган участва в Алианса на цивилизациите, инициатива на министър-председателя на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро, насочени към намаляване на напрежението между западните и ислямските светове. Сапатеро потвърди испанската подкрепа за присъединяването на Турция към Европейския съюз в рамките на визита на турския му колега Реджеп Тайип Ердоган в Мадрид.
През 2009 г. той участва в Световния икономически форум в Давос, където остро критикува президент Шимон Перес, и позицията на Израел по време на операция в ивицата Газа.
През юли 2009 г., докато участва в среща на върх на Групата на осемте среща Ердоган рязко осъди Китай за забраната на уйгурски демонстрации.
Превантивен удар от страна на Израел по ирански ядрени обекти би довел до “бедствие с непредвидими последствия”. Това предупреди наскоро турският премиер в интервю за в. “Ел Паис”.
Френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел не крият, че на Турция трябва да бъде предложено по-скоро "привилегировано партньорство" отколкото равноправно членство в ЕС.
Ердоган разкритикува Германия и Франция за подхода им към процеса на присъединяване на Турция към ЕС, като ги обвини в двуличие:"Съгласни сме по много въпроси, когато говоря с тях,но когато обърнем гръб, нещата се променят".






+

ЗАЩО ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ Е СТРОГ КЪМ ТУРЦИЯ?

ЗАЩО ЕП Е СТРОГ КЪМ ТУРЦИЯ?


Pезолюция на Европейския парламент с препоръки към Турция.




ТУРЦИЯ И КЮРДИТЕ.
Борбата между турци и кюрди се води от десетилетия. За Турция, кюрдите са сепаратисти, желаещи отделяне на територии от държавата и независимост. В населената основно с кюрди югоизточна част на Турция все още има широко разпространен скептицизъм по повод ангажираността на държавата към нуждите на регион, асоцииран със сепаратистки конфликт, довел до смъртта на 40 хиляди души. Кюрдите в Турция, са 18-20 милиона . Кюрдският език е официален език в Ирак.
В Турция живеят 18-20 млн., Ирак - около 7, Сирия - 3, Иран - 5 млн. Отделно са стотиците хиляди хора, пръснати по света. Турските власти заселват кюрди от Югоизточен Анадол в тракийския регион на страната в стари български села и градове.  След като изчака да мине поредният доклад на Брюксел за "напредъка на Турция", Анкара направи така, че да забрани партията DTP , а Ердоган да не изглежда отговорен за това.  Партията е забранена от турския конституционен съд по внесена преди 2 години (т.е. отпреди местните избори през март 2009 г.) жалба на главния прокурор. Външния министър Ахмет Давутоглу да заяви в Босна, че Османската империя била идеал, към който съвременните Балкани трябвало да се стремят.  
ТУРЦИЯ И ПРАВАТА НА ЧОВЕКА.
Турското правителство се чувства неловко заради все по-изострящата се дискриминация спрямо религиозните малцинства в страната.Според актуалното допитване 35% от турците не искат да имат за съседи християни. Негативното отношение към евреите и атеистите е дори още по-голямо – 42% от хората с еврейски произход и 57% от гражданите, които не изповядват никаква религия, са нежелани от нашата южна съседка.44% от турците пък не искат да бъдат обслужвани в болниците от християнски или еврейски лекари и медицински сестри. Външния министър Ахмет Давутоглу да заяви в Босна, че Османската империя била идеал, към който съвременните Балкани трябвало да се стремят. В Турция продължават убийствата в името на честта - най-вече по отношение на жени, независимо че Турция бе принудена под натиска на ЕС да премахне от НПК алинеи, позволяващи семейна саморазправа.Повод за опасения в Европа поражда стремежът за легитимиране на ислямските организации , като представители на мюсюлмански анклави на европейския континент и юридическо признаване на единната световна ислямска нация и нейната превъзхождаща всички други религиозна доктрина.  Млада туркиня е убита защото е разговаряла с мъже. 16-годишната е била погребана жива и в пълно съзнание в дупка в земята. Миналата година тя решава да се обърне към полицията. Стъпка, която на практика й коства живота. В полицейското управление тя разказва, че дядо й я малтретира, защото разговаря с мъже. В Турция има райони, в които жените нямат никакви права. Нерядко те нямат дори документи за самоличност и са подчинени изцяло на своеволията на семействата си. Става дума за страшна и безмислена хилядолетна традиция, която се базира на понятие, което нито един юрист не може да формулира - семейната чест. 
ТУРЦИЯ И КИПЪР.
Гърция и Кипър подкрепят членството на Турция в ЕС и виждат в това възможност да бъде приключен дългогодишният спор за разделението на Кипър.
Президентът на Кипър Димитрис Христофиас и лидерът на кипърските турци Мехмет Али Талят се надяват през 2010 г. кипърският проблем да бъде разрешен. Според анализатори обаче те имат много малко време да постигнат тази цел, като се има предвид, че предстоящите избори сред кипърските турци вероятно ще изведат на власт хардлайнер.
Разделението на Кипър вече няколко десетилетия е главната пречка за влизането на Турция в ЕС и източник на напрежение с Гърция.„Това е проблем, който или трябва да бъде разрешен,защото ни свързва, или в противен случай ще ни разделя и занапред", каза новоизбраният гръцки премиер Георгос Папандреу в кипърската столица Никозия.Папандреу е заявил, че Турция има пълното право да стане държава-членка на Европейския съюз, но трябва да изпълни всички условия за влизането си.
Ако България наложи на вето срещу Турция, тя ще бъде втората страна след Кипър, която използва подобен похват с Анкара, за да решава двустранни въпроси. 
ТУРЦИЯ СРЕЩУ ТУРЦИЯ.
В самата Турция въпросът за членството също не е еднозначен. Решението дали Турция трябва да стане член на Европейския съюз не е взето както на ниво обществено мнение, така и на ниво интелектуален, политически и държавен елит.
Поставеното условие за демократизация например отслабва много сериозно позициите на военния и държавническия елит, на който именно се дължат прозападните реформи от самото основаване на републиката  от Кемал Ататюрк. На първо място са поставени опасенията, че това отслабване може да доведе до заплаха за вътрешната сигурност и териториалната цялост на страната предвид засилената активност на кюрдските партизани в югоизточните райони на страната. Съществуват притеснения, че така се отваря пътят за ислямизация на Европа “чрез демократични средства”.От своя страна в съвременна Турция все повече се засилва интересът към имперското минало и митологизираното величие.Това означава съпротива срещу постнационалния и постхристиянски по същността си европейски проект.
Съчетано с тип национализъм,позабравен вече в Европа, тази съпротива - от страна както на ислямистките, така и от светските националистически кръгове, - не би приела прекомерна намеса от типа, който бе наблюдаван при приемането на България и Румъния примерно.При всички случаи членството на Турция в Европейския съюз поставя предизвикателства, надхвърлящи рамките на досегашните кръгове на разширавяне. То поражда дебати, поставящи аргументи и контрааргументи, на които няма лесни отговори.
ТУРЦИЯ И ГЪРЦИЯ:
Гърция реши, че е в нейна полза европейски ориентирана Турция, а не разкъсвана от фундаменталисти.Сега на Гърция не й е лесно да провежда външна политика.Министър-председателят Георгиос Папандреу е призовал своя турски колега Реджеп Тайип Ердоган към подновяване на усилията за подобряване на двустранните отношения, обяви самият Папандреу на 25 януари. Гръцкият министър-председател е поканил Ердоган на официално посещение, заявявайки, че желае „да бъдат установени по-жизнени и продуктивни връзки” между Анкара и Атина. Той е призовал също Турция да спре да оспорва гръцкия суверенитет в Егейско море, по-специално чрез нарушаване на въздушното пространство на Гърция.
За Гърция е от полза европеизирана Турция,но не на всяка цена. 
ЕВРОПА И ТУРЦИЯ.
Обобщената картина на резултатите от провежданите изследвания на общественото мнение показва като цяло по-скоро негативното отношение на европейските граждани към проекта за разширяване на Европейския съюз с Турция. Ако въпросът за членството на Турция бъде подложен на референдум към днешна дата, то Турция не би могла да стане страна, пълноправен член на Съюза.Практическото значение на това е, че ЕС ще отдели съществено количество финансови средства в опит да обърне негативните обществени нагласи в полза на разширяването с Турция. Не липсват мнения, че изразходването на парите на данъкоплатците за постигане на обществена подкрепа ще има по-скоро отрицателен ефект. Засилване на нагласи като антисемитизъм, антиислямизъм и ксенофобия се наблюдават и в Западна Европа. Това сочи представително проучване за антисемитизма и ислямофобията в Европа, представено от проф. Дарио Падован - преподавател в университета в Торино, Италия.Дания забранява ислямското облекло съобщиха световните агенции на 20 януари.Датският премиер Ларс Льоке Расмусен заяви, че бурките и никабите нямат място в Дания и съобщи, че правителството обсъжда начини да се ограничи носенето на тези ислямски облекла, които покриват цялото тяло. 
Френска парламентарна комисия представи доклад, в който препоръчва приемане на закон за забрана над забулването на мюсюлманките на обществени места.
Над 57 процента от швейцарците подкрепиха забраната за строеж на минарета, показаха окончателните резултати референдума в Швейцария.Активността на избирателите бе доста висока.
Коментаторите определиха този резултат като " изненада", тъй като не потвърди предварителните анкети, според които се очакваше предложението на популистката десница да бъде отхвърлено с 53 процента.Искането за забрана бе подкрепено от консервативни християнски групи и от най-голямата партия в швейцарския парламент, дясната Швейцарска народна партия. Техният аргумент гласи: изграждането на още повече минарета ще доведе до ислямизирането на Швейцария. Един от заслужаващите най-голямо внимание сценарии в тази връзка през идните години е вероятността, макар и след доведени докрай изтощителни преговори, договорът за присъединяване на Турция да бъде отхвърлен на референдум от гражданите на ЕС.От друга страна, в Турция съществува огледално положение с въпроса за общественото мнение. Редица турски експерти са на мнение, че турското обществено мнение би подкрепило прекъсване на преговорите от страна на турско правителство, когато реши, че ще бъдат засегнати важни национални интереси.Силната и ясно демонстрирана американска подкрепа за членството на Турция често дразни Европа, която вижда в това опит за внедряване на “американско протеже” в ЕС и опит за разбиване на интеграционния проект в ЕС. Вероятно след навлизането на Турция в преговорния процес ще има нова динамика на политическите отношения между Турция и САЩ. 


В Турция през 1926 се установява европейски модел на семейно и наследствено право , което е в разрез с ислямските понятия. Турците отхвърлят многобрачието, възможността за едностранно разтрогване на брака от мъжа, неравното разпределение на наследството между мъжете и жените.


Защо не бива да се отклонява най-близкият ни и най-голям съсед- Турция от светското начало,и защо ние трябва да ги подкрепяме, можем да си отговорим,като се замислим над Шериата и практиките в държави с ислямско управление,право и морал.


.

Официално посещение на българския премиер в Турция.

ПРЕГЛЕД,НОВИНИ,АНАЛИЗИ,КОМЕНТАРИ
http://yphalachev.blogspot.com/
НОВИНИ,АНАЛИЗИ




България Турция-вето или вечна дружба?


По време на изслушването си в Европейския парламент в Брюксел кандидатът на Чехия за еврокомисар по разширяването Щефан Фюле отбеляза, че възнамерява да продължи преговорите за членство в ЕС с Турция. 
Премиерът Бойко Борисов и гръцкият му колега Георгиус Папандреус дават общо рамо на всички държави от Балканите по пътя им към Евросъюза. 
Министър-председателят Георгиос Папандреу е призовал своя турски колега Реджеп Тайип Ердоган към подновяване на усилията за подобряване на двустранните отношения, обяви самият Папандреу на 25 януари. Гръцкият министър-председател е поканил Ердоган на официално посещение, заявявайки, че желае „да бъдат установени по-жизнени и продуктивни връзки” между Анкара и Атина. Той е призовал също Турция да спре да оспорва гръцкия суверенитет в Егейско море, по-специално чрез нарушаване на въздушното пространство на Гърция. 
За Гърция и България е от полза европеизирана Турция,но не на всяка цена. В момента Турция и България са две съюзнически страни.Турция е страната, която най-мощно и най-силно подкрепи България в преговорите й за присъединяване към НАТО.
Официалното посещение на българския премиер в Турция е в петък и събота. Той ще разговаря с турския президент Абдула Гюл и с премиера Реджеп Ердоган. 
Сергей Станишев в София през март 2008 г. постави публично въпроса за обезщетяване на тракийските бежанци и го върна в дневния ред на двустранните отношения. 
Двамата премиери и лидери на управляващи партии, - Бойко Борисов и Реджеп Тайип Ердоган,няма как да я подминат. В Анкара са притеснени от националистическия тон в кабинета, както и от подкрепата за правителството от "Атака". Подкрепата на Борисов за идеята на Волен Сидеров да има референдум за новините на турски доведе до телефонен разговор между премиера ни и Ердоган.Разбра, че скоро ще има посещение.Междувременно се разгоря скандалът с думите на министър Божидар Димитров. По-късносе наложи се министърът на културата Вежди Рашидов лично обясни на турския външен министър Ахмет Давутоглу, че няма връзка между евроинтеграцията на Турция и искането за обезщетение. Турски представители настояли деликатни проблеми като този за обезщетенията на тракийци да не се решават в медиите, а по пътя на дипломацията. 
Очакванията са, че ще се говори основно за бизнес. Но турска фирма строи магистрала "Люлин" и, както се твърди, доста зле. Освен това Анкара сама се отказа да купува наш ток заради замразения проект "Горна Арда". Сега той тръгва и турският пазар се отваря.
Разговорите за обезщетенията на тракийци не са ли бизнес?
Повечето българи очакват от Турция да изпълни ангажиментите си по Анкарското споразумение от 1925 година, което урежда имотните въпроси на бежанците от двете страни. 
Премиерът не бива да подминава този въпрос. В България очакват той да го постави публично. И да бъде готов да отговаря на турските въпроси.Турският външен министър Давутоглу e обърнал внимание , че в историята принудителните миграции не са били еднопосочни и близо 2 милиона турци са напуснали принудително България и отварянето на тези исторически въпроси за разискване трябва да става във всички техни аспекти.
Разбира се,че е напълно прав. За близо 500 годишното нежелано“присъствие“ на тези 2 милиона турци,сегашното турско правителство дължи сериозни суми на България,които също трябва да бъдат решени по пътя на дипломацията.
Турция да преустанови намесата си във вътрешните работи на България и да се разграничи недвусмислено от практиката на изборните фалшификации, извършвани от дейци на ДПС на нейна територия.
Българският министър-председател следва да постави въпроса пред турските власти за безусловното възстановяване собствеността на над 80 имота, принадлежащи на Българската Екзархия, както и да предостави компенсации за още 120 църковни имота, присвоени от турските държавни и местни власти в годините след 1913-та. 






ПРЕГЛЕД,НОВИНИ,АНАЛИЗИ,КОМЕНТАРИ
http://yphalachev.blogspot.com/
НОВИНИ,АНАЛИЗИ