ЕРДОГАН СРЕЩУ СЪДА И АРМИЯТА
Новата политическа калса консервативни мюсюлмани.
Повечето турци смятат, че генералите няма да посмеят да се противопоставят пряко на партията,с огромно парламентарно мнозинство и да разрушат новопоявилото се доверие в демокрацията,но и се опасяват, че АКР със своята ислямистка програма, ще прокарва политическия ислям без да бъде спирана от никого, ако бъдат отслабени армията и съдебната власт.
Посегателството срещу властта на военните достигна ново ниво с ареста на двама генерали в оставка, които се ползват с уважението на висшето командване, но бяха обвинени в подготовката на преврат. Премиерът Реджеп Ердоган нарече десетките проведени арести болезнен, необходим процес за развиване на демокрацията в страната, която кандидатства за членство в ЕС. След като беше преизбран убедително на парламентарните избори през 2007 година за втори мандат, критиците му отбелязват, че премиерът става все по-авторитарен и се отдалечава от реформисткия дневен ред. Реджеп Ердоган е твърдо решен до края на март да внесе в парламента предложения за конституционни реформи,за да се ограничи властта на съдиите и прокурорите, и заплаши, че ще свика референдум за реформите. Той добави, че реформите ще се фокусират върху области като съдебната система и политическите партии. Предишните опити на правителството да внесе промени в конституцията, главно изискване към страната, за да може да се присъедини към ЕС, бяха блокирани от опозицията, която подозира Ердоган в опити да наложи ислямистко управление и да провали строгото разделение между религията и държавата.
Армията е традиционен пазител на светската демокрация, но тя не може повече да съществува над закона , смятат ислямистите. Не може да съществува и противоконституционната АКР, извън съдебния контрол, смятат техните опоненти.
Предстоят процеси за над 30 офицери, обвинени миналата седмица за предполагаем заговор от 2003 г, целящ създаването на хаос, който да оправдае намесата на военните.Действително зловещо звучат обвиненията за предизвикване на военен конфликт с Гърция с цел провокиране на вътрешно напрежение. Нарастват притесненията, че светските власти в Турция, висшите ешелони на съдебната власт и въоръжените сили няма да допуснат повече загуба на позиции пред новата политическа класа консервативни мюсюлмани, от партията на Ердоган.
Началникът на генералния щаб генерал предупреди също, че „търпението на армията има граници“.
Съдебната власт, или голяма част от нея , е втора линия на съпротива срещу АКР. Най -правовия път е забрана на противоконституционната АКР .Говори се за нова инициатива за забрана на партията, след като през 2008 г тя едва успя да избегне забраната за действия, подкопаващи светския характер на държавата.
Със своите 622129 души в редовни формирования, турската армия е девета в света по численост и втора в НАТО след тази на САЩ. На военна повинност подлежат всички мъже, навършили 20-годишна възраст.Турция отделя за отбрана 6 на сто от своя БВП който е около 794 милиарда долара по данни на Световната банка и по който се нарежда на 17 то място в света. Турската армия е до голяма степен огледало на страната. Всякакви промени в ролята и статута на военните вероятно ще имат отражение върху цялата социална структура. Най-вероятно всичко ще се реши от САЩ,но все още не е ясно отношението на Обама. Силната и ясно демонстрирана американска подкрепа за членството на Турция често дразни Европа, която вижда в това опит за внедряване на “американско протеже” в ЕС и опит за разбиване на интеграционния проект.Европейските институционални предписания за ограничаването на обществената роля на армията понастоящем означават своеобразен демонтаж на един от устоите на демокрацията в турското общество и отново подкрепят ислямистите. Демонтаж, при това в условия, в които липсва яснота доколко другите социални устои на демокрацията са в състояние да поемат въпросната функция от армията и да я заменят.
.
