+
В годините 1915 - 1918-та, по времето на насилествена депортация на арменците от техните земи на територията на Османската империя, умират повече от 1.5 милиона души - повечето от които жени, възрастни хора и деца. Поведението на османските власти е определено от света като "престъпление срещу човечеството" Много страни в Европа и Америка официално са признали Геноцида над арменците. Но и много страни се въздържат да го направят заради желанието си да поддържат добри отношения с Турция. Самата Турция не желае да признае геноцида, отричайки историческия факт, което пречи на нормализирането на отношенията й с Армения, която е неин съсед.
Турция никога не е признала точно число на изселените или убитите арменци. Според укриван дълго време документ, който е принадлежал на вътрешното министерство на Османската империя , през 1915 г. в Османската империя живеят 1 256 000 арменци. Две години по-късно броят им е намалял до 284 157 души, казва Мурат Бардакчъ авторът на книгата “Запазените документи на Талат паша”.972 хил. турски арменци са изчезнали от официалната статистика на населението между 1915 и 1916 г. Поколения турци не знаеха нищо за арменския геноцид между 1915 и 1918 г., когато повече от един милион арменци са убити от Османската империя, която “прочиства” населението. Миналата година група от интелектуалци пусна петиция, с която се извинява за отричането на масовото клане. Под нея се подписват 29 хиляди души.Политиката на империята е продукт на схващането, че арменците не са мюсюлмани, на тях не може да се вярва и те са проблематична прослойка от обществото. Миналото лято филм, разказващ за арменците, създаден от турски военни, се излъчваше в началните училища. След обществено недоволство той беше спрян.
Турският външен министър заплаши американския президент Обама, че отношенията им ще се влошат, ако признае убийствата на арменците за геноцид, преди да дойде на официално посещение в Турция.Крахът на Османската империя беше кървав, казват турските власти, и тези арменци, които са умрели, са жертви на този хаос. Администрацията на президента Обама призова Комисията по външни отношения към Камарата на представителите в Конгреса на САЩ да отложи гласуването на резолюцията, определяща като геноцид избиването на повече от милион арменци, в опит да се избегне конфликт в Турция.Хилари Клинтън предупреди влиятелни конгресмени от комисията, че резолюцията ще предизвика напрежение в отношенията с Турция - съюзник на НАТО с около 1700 военнослужещи в Афганистан, а освен това може да застраши и крехкия процес на възстановяване на отношенията между Турция и Армения. Намесата на администрацията, стана след като официални лица в Анкара предположиха, че Турция може да отзове посланика си във Вашингтон, ако САЩ признаят убийствата преди девет десетилетия за геноцид. Въпреки политическия натиск,комитетът по външни отношения към Камарата на представителите в Конгреса на САЩ одобри резолюцията, в която действията на Османската империя срещуарменците в началото на 20 век се признават за геноцид.За да подкрепи думите си и да илюстрира колко сериозни могат да станат нещата, Анкара привика посланика си от САЩ за консултации. На дипломатически език това е нещо като последно предупреждение към страната.
Резолюцията, която не е обвързваща, призовава президента Барак Обама да гарантира, че външната политика на САЩ отразява разбирането за „геноцид" и да окачестви масовите убийства като такива в годишното си обръщение по въпроса.
Турция не признава геноцида над арменците Турската страна нееднократно предупреди САЩ, че подобен документ ще влоши не отношенията между Анкара и Вашингтон, а между Турция и Армения, които в последно време се опитват да възстановят двустранните отношения.
Армения и Турция имат обща граница от 330 км. но до този момент не са установили дипломатически отношения. Като условие за нормализиране на двустранните отношения Анкара иска от Ереван да се откаже от постъпките си за международно признаване на геноцида над арменския народ и от подкрепата за Нагорни Карабах в конфликта с Азербайджан, както и връщане на окупираните азербайджански територии. За Армения пък международното признаване на геноцида е приоритет на външната политика. Той беше признат от редица страни, както и от Европейския парламент.
"ЕС подкрепя започнатия процес между Армения и Турция и призовава страните да останат верни на този процес. ЕС призовава страните да ратифицират протоколите без условия", е казал Моратинос - министърът на външните работи и сътрудничеството на Испания . Външните министри на Армения и Турция - Едуард Налбандян и Ахмед Давудоглу подписаха в Цюрих на 10 октомври 2009 година "Протокол за установяване на дипломатически отношения"
+
