Според плановете на алианса изтеглянето на чуждестранните контингенти трябваше да започне през 2011 г. - нещо, което с оглед на настоящата ситуация в страната изглежда трудно постижимо. Конкретен график за изтегляне на съюзниците няма да бъде предложен, но ще бъдат обявени "нови цифри" във връзка с подкрепленията за афганистанска армия и полиция, отбеляза британският премиер Гордън Браун на конференцията в Лондон. Няма да има бързо изтегляне от Афганистан, дори след като бъде въведена новата западна стратегия за страната, заявиха външни министри на страни-членки на ЕС пак там.
Америка вече не вярва в главната стратегия на НАТО,която даваше надежда за достойно измъкване от Афганистан. Трябва да се отговори на въпроса: как да изглежда "победата"? Опитът показва, че войната в Афганистан ще засили до голяма степен радикализацията на други ислямски групировки в този регион.До този момент няма ясни цели за военната авантюра.За това не са виновни натовските и американски грнерали,защото няма ясни политически цели.Това означава ,че победа в Афганистан не може да има.
Русия е готова да предостави на НАТО хеликоптерна техника, за да подпомогне усилията на алианса в Афганистан. Но забележете-на търговска основа! В тази обстановка България няма друг избор, освен да не се оставя да бъде въвличана още повече с допълнителни сили в една обречена кауза.
Особено решаващо за Афганистан е положението в съседен Пакистан . Силите на НАТО нямат шанс да постигнат и най-малък успех срещу талибаните от афганистанската страна на границата, ако Исламабад не натиска техните съюзници от обратната посока. В Пакистан са сплетени на кълбо племенната вражда, военните, наркобароните и радикалните ислямисти. Хиляди бунтовници, непрочели никога нищо освен Корана, атакуват армейските постове.Източните сунити колят западните шиити. Най-популярният политик в Пакистан (страна, която притежава ядрено оръжие!) според допитванията съвсем не е Бхуто, нито Мушараф, а Осама бин Ладен.
Възможно е Пакистан да не бъде в състояние да съхрани целостта си и преди всичко пущуните да успеят да изтрият от лицето на земята линията Дюран /афганско-пакистанската граница/. Жизненото пространство на пущуните да бъде увеличено за сметка на щата Пенджаби в Пакистан и таджикските територии в Афганистан. Пущуните са европеиден ираноезичен народ, населяващ югоизточната част на Афганистан и северозападните райони на Пакистан. Общата им численност е около 42 000 000 души.
САЩ се отказаха от досегашната си стратегия и вече Пентагонът ще използва силите си за многобройни конфликти от по-нисък и най-разнообразен порядък - от тероризъм през кибератаки до защита на системите с космическо базиране-доста неясно и мъгляво обяснение.
Военачалниците от НАТО декларират,че са "много доволни" от развоя на операцията в провинция Хелманд. Дали операцията е в отговор на отказът на талибаните за съвместно управление,защото те обявиха, че нямат намерение да участват в мирни преговори нито с властите в Кабул, нито със западните сили, тъй като се намират "на крачка от пълната победа"или резултат на дългосрочно планиране е много съмнително.Подобен шамар САЩ не бяха получавали от войната във Виетнам. Колкото лесно се почва война, толкова трудно се приключва. Война може да се почне едностранно, но след първия изстрел вече няма как да се приключи едностранно,в този случай без съгласието на пущуните. Надеждите на НАТО и съюзниците му , че с преговори ще изведат войната в Афганистан от задънената улица, се провалиха.
Говорител на американската армия увери, че морските пехотинци срещат "минимална съпротива". Това е вярно.В Афганистан е лесно да се овладее каквото и да било,защото талибаните винаги са водели партизанска война.Трудното е задържиш нещо след като го овладееш. Мощната офанзива срещу град Марджа, крепост на талибаните в южната афганистанска провинция Хелманд е напрактика влизане в един напуснат град,и поредният капан поставен от пущуните.За да се задържи провинция Хелманд,и да се въведе някакъв ред ще са необходими минимум 20000 щика, и то не от дезертиращите при талибаните войници на Карзай.След девет години обучение от чуждестранни инструктори, афганистанската армия остава неспособна и нежелаеща да поеме отговорност за вътрешната сигурност.
До този момент операцията в Афганистан е най-продължителната, най-кръвопролитната и най-сложната, която НАТО някога е предприемала. От свалянето на режима на талибаните през 2001 г. при бойни действия в Афганистан са убити почти 1600 войници на алианса и САЩ. Кампанията в Афганистан по начало не беше обезпечена с достатъчно ресурси и днес това продължава.
Ние все още си мислим, че можем да предложим на афганистанците плодовете на нашето общество. Афганистанците искат свобода.И тяхната свобода за сега не съвпада с нашата демокрацията.
САЩ и НАТО знаят, че талибаните създават съдилища и други институции на местната власт в Южен Афганистан, като по този начин се противопоставят на централното управление в Кабул и на международните сили. Основен принос за това имат корупцията и некомпетентността на правителството на Карзай, особено на местно равнище. Така все повече хора нямат друг избор, освен да се обърнат към талибаните. Дори техните строги изисквания да се спазват ислямските канони са за предпочитане пред тромавите и скъпи алтернативи, предлагани от правителството. Власт в сянка съществува в над 30 от всичките 34 афганистански провинции, признават и натовски представители.
Старши сътрудник от разузнаването на НАТО предупреди, че талибаните са "сформирали правителство с вече избрани министри", което е готово да поеме управлението, когато сегашната власт претърпи поражение. 10 долара на ден, които за човек от западната цивилизация са нищожна сума, в Афганистан е заплата на държавен служител на престижен пост. Заплатата на афганистанските войници и полицаи, вдигната наскоро от $150 на $200, е под равнището, което талибаните плащат на своите бойци и те често преминават там където плащат повече.
Талибаните в Афганистан са провинциална и селска религиозна групировка и борбата срещу международните сили се крепи на тяхната интерпретация на джихада, една от основите на мирогледа им. Те непоклатимо вярват, че воюват с неверниците, окупирали тяхната земя.
Много афганистанци, живели при талибанския режим, признават, че талибаните не са нито бюрократи, нито демократи, а прагматици. Те виждат проблема и го решават по свой си начин. Всички помним как преди 10 години, през 2000-та година, годишното производство на опиум рязко падна от 4 тона до нула на следващия сезон. Това стана след нареждане на талибанския лидер молла Омар, който обяви опиума за "харам" - забранен. Такова постижение прилича повече на сън, отколкото на реална действителност. В момента има максимално производство на опиум и хероин.
