понеделник, 8 март 2010 г.

АФГАНИСТАН,ТАЛИБАНИТЕ И НАТО



+


В средата на януари генералният секретар на НАТО Расмусен направи странното изказване, че виждаме как афганистанците се надигат срещу бунтовниците и сами организират алтернатива на талибанското управление в сянка.
В отговор талибаните обявиха, че са предприели серия от нападения срещу правителствени сгради и Централната банка на Афганистан в столицата Кабул.
Карзай разочарова САЩ,като каза самата истина-че в близките 15-20 години Афганистан няма да е в състояние да поддържа в необходимия размер и подготовка армия,за да противостои на талибаните.Силите на НАТО там (сред които и българският контингент) нямат шанс да постигнат успех срещу талибаните от афганистанската страна на границата, ако Исламабад не натиска техните съюзници от обратната посока. Преди няколко година Пакистан изглеждаше пред разпад. Талибаните укрепваха позициите си на север и навлизаха все по-дълбоко във вътрешността на страната.В сетен опит да спре насилието, гражданската власт гласува  да отстъпи контрола над долината на Суат на талибаните.Талибаните навлязоха и в областта Бунер, само на стотина километра от Исламабад.Общественият гняв от тези събития беше насочен срещу армията.
В отговор на няколко нападения над нейни съоръжения и персонал в средата на май 2009 г.пакистанската армия започна операции срещу бунтовниците в долината Суат. До началото на юни вече бяха завзети обратно няколко града. Към октомври военната кампания беше приключена. Мушараф успя да изхвърли от страната и цялата опозиция.Истинската битка в Пакистан е правителството срещу армията, а сред пакистанците съществува разделение по въпроса дали да се прилага военна сила срещу талибаните. В страната източните сунити колят западните шиити. Най-популярният политик в Пакистан, притежател на ядрено оръжие, съвсем не е Бхуто, нито Мушараф, а Осама бин Ладен.
Офанзивата на Пакистан е съдбоносна и за съседен Афганистан. Сега Обама предлага смесена политика ,която не се доближава до това, което е необходимо за победа поради липса на пари,а и целите и средствата за постигане на победа са неясни.За победа са необходими доста по-големи сили и ясни цели пред военните.За сега талибаните имат ясни цели,а силите на НАТО са в защита и не знаят какво точно правят в Афганистан.Изпаднаха в ролята на САЩ във Виетнам,но ясни цели няма формулирани.Това означава ,че победа в Афганистан не може да има.Русия вижда краха на западните сили,подобно на собствения си крах в Афганистан,довел до разпадането на СССР.Може би не напразно коригира военната си доктрина,за нанасяне на превантивни ядрени удари.
Невъзможният край на войната с талибаните дано не означава начало на нов конфликт – този път за овладяване на властта в Исламабад.Търси се  новата американска стратегия за Афганистан.САЩ искат да предадат отговорността за сигурността в страна на афганистанската армия и полиция и постепенно да се изтеглят. Трагедията е,че всички са убедени -Карзай не може да задържи властта и две седмици.
Военачалниците от НАТО декларират,че са "много доволни" от развоя на операцията в  провинция Хелманд. Дали операцията е в отговор на отказът на талибаните за съвместно управление,защото те обявиха, че нямат намерение да участват в мирни преговори нито с властите в Кабул, нито със западните сили, тъй като се намират "на крачка от пълната победа"или резултат на дългосрочно планиране е много съмнително.Подобен  шамар САЩ не бяха получавали от войната във Виетнам. Колкото лесно се почва война, толкова трудно се приключва. Война може да се почне едностранно, но след първия изстрел вече няма как да се приключи едностранно,в този случай без съгласието на пущуните. Надеждите на НАТО и съюзниците му , че с преговори ще изведат войната в Афганистан от задънената улица, се провалиха.
Бързите победи в мащабната операция срещу талибаните в Южен Афганистан представляват "фар на надеждата", каза британският премиер Гордън Браун по време на изненадващо посещение в британския лагер Камп Басртион и добави  че е жизненоважно "да се спечели мира, както и войната" и обеща британските войски да останат в Афганистан докато приключат своята задача. Каква точно е тяхната задача?Всички помним как преди 10 години, през 2000-та година,по-време властта на талибаните годишното производство на опиум рязко падна до нула на следващия сезон. Това стана след нареждане на талибанския лидер молла Омар, който обяви опиума за "харам" - забранен. Такова постижение прилича повече на сън, отколкото на реална действителност. В момента в Афганистан има максимално производство на опиум и хероин. Афганистан произвежда 92% от количеството опиум, добивано в целия свят.
Печалбата от пазара на дрога носи печалба от 65 милиарда долара.
За разлика от обичайната военна практика, тази офанзива бе обявена публично достатъчно отрано, за да бъде предупредено местното население и може би за да има повече жертви и ранени от собствените войници. Това естествено е дало повече време на талибаните да поставят допълнителни крайпътни бомби и мини, които са главен източник на човешки загуби в редиците на НАТО през последните три години.От 2006 г. инцидентите в Афганистан са нараснали от 6577 до 18 322 през миналата година. Близо 75% от случаите са атентати с импровизирана взривни устройства.

До този момент войната в Афганистан  е най-продължителната, най-кръвопролитната и най-сложната, която НАТО някога е предприемала. От свалянето на режима на талибаните през 2001 г. при бойни действия в Афганистан са убити почти 1600 войници на алианса и САЩ. Кампанията в Афганистан по начало не беше обезпечена с достатъчно ресурси и днес това продължава.
Ние все още си мислим, че можем да предложим на афганистанците плодовете на нашето  общество. Афганистанците искат свобода.И тяхната свобода за сега не съвпада с нашата демокрацията.

.

неделя, 7 март 2010 г.

Европейски валутен борд и Европейски валутен фонд.*

*
За сега никой не мисли сериозно, ЕС да се подчини на Германия,но това е най-верният изход.


Проблемът, е как всички държави от ЕС, ще успеят да разпределят интересите си чрез единната валута,без прехвърляне на суверенитет от националните столици към Брюксел, и нуждата от по-ефективна организация в ЕС за постигане на интеграция на икономиките. Сега валутен борд надвисва и над Европа.Вървят и приказки за ЕВФ-Европейски валутен фонд. Дали националните лидери на континента не започват да се се замислят над идеята, за координирани действия в икономическата политика? Само увеличаващ се надзор и дебат, движещ се в посока да се разреши на евробюрократите в Брюксел да налагат санкции на държавите в ЕС ,може да даде някакъв шанс в конкуренцията с Китай и САЩ.
Гърция, Испания, Португалия и Италия имат огромни дефицити. Безработицата в Испания и Португалия ще достигне 20%. Гърция е с реален дефицит надвишаващ 17% и трябва да намери 25-30 милиарда евро, само за да балансира близките дни. Испания, Португалия и Италия към второ полугодие ще бъдат в невъзможност да участват в преразпределението на средствата от Евросъюза. Пари за тях няма откъде да дойдат.Великобритания е в тежко състояние и е в криза на доверието на финансова система в Лондонското сити. В Обединеното кралство свърхнарастналото потребление не може да се поддържа от изоставащата икономика и все по-голямата деиндустрализация. Все по-сериозно се очертава конфликта между произведените на изток стоки и намаляващите работни места.
Европейската валута може да остане стабилна, ако еврочленките имат хармонизирани бюджети и програмите им не поставят под съмнение различията в БВП и темпа на потребление. Няма го огромния износ, освен в Германия,няма ги онези курсови разлики, които стопяваха до 10% от стойносттите на големите национални валути.За сега никой не мисли сериозно ЕС да се подчини на Германия,но това е най-верния изход.
 Китай сега действа с пряка икономическа инвазия, много директно и безкомпромисно. САЩ, вече не искат инвестиции в Европа, защото именно от Холандия и някои кръгове в Лондонското сити тръгна кризата. Дефицита в САЩ е на предела. Двете войни в Ирак и Афганистан в следващите 3 години ще глътнат нови 2.5 трилиона долара,които никой не знае от къде ще дойдат.След като в Европа се провокира старта на кризата, от която в Америка за няколко месеца загубиха 1.170 трилиона долара и последните месеци закриха доста елитни банки,САЩ ще иска подкрепата на Китай, но не и равнопоставеност с ЕС. Проблемите ЕС-САЩ тепърва предстоят, защото ако Китай субсидира дефицита на Щатите за 2010 и 2011 г. , доларът ще скочи с 20 % и ще изяде целия ефект от износа към тях.
В ЕС правото да се извършва одит на страни членки е първата крачка към по-централизирана система за бюджетно координиране.  Никола Саркози, Ангела Меркел и Гордън Браун не изглеждат склонни да отстъпят нови правомощия в икономическата и социалната сфера на Брюксел в момент на криза. На срещата на върха на Европейския съюз, свикана от новия президент на Европейския съвет Херман ван Ромпой се очакваше най-вече спасителен план за затъналата Гърция  и стратегия за предотвратяване на подобни проблеми в други страни от еврозоната, като Испания, Португалия, Италия и Ирландия. Предложението на Ван Ромпой за завишен контрол върху националните финанси чрез редовни одити от Европейската комисия, които да водят до публични предупреждения и за засилено участие на Брюксел в икономическите политики реално бе бламирано.
 "Икономическата координация между страните членки ще се засилва все повече занапред - но за нея ще отговаря Европейският съвет, това е координация между националните лидери", заяви след срещата френският президент Никола Саркози под одобрителния поглед на Ангела Меркел. Подобно на тях повечето други държавни ръководители не изглеждат склонни да отстъпят нови правомощия в икономическата и социалната сфера на Брюксел в момент на криза. Което може би е обяснимо на фона на липсата на визия и сериозно звучащи стратегии там.Повечето национални лидери официално споделиха задоволството на Ван Ромпой от резултатите от срещата, което звучи смехотворно и дава повод за съмнение в европейските амбиции.


За сега никой не мисли сериозно, ЕС да се подчини на Германия,но това е най-верният изход.




.

събота, 6 март 2010 г.

Турция не признава геноцида над арменците.

+

В годините 1915 - 1918-та, по времето на насилествена депортация на арменците от техните земи на територията на Османската империя, умират повече от 1.5 милиона души - повечето от които жени, възрастни хора и деца. Поведението на османските власти е определено от света като "престъпление срещу човечеството" Много страни в Европа и Америка официално са признали Геноцида над арменците. Но и много страни се въздържат да го направят заради желанието си да поддържат добри отношения с Турция. Самата Турция не желае да признае геноцида, отричайки историческия факт, което пречи на нормализирането на отношенията й с Армения, която е неин съсед.
Турция никога не е признала точно число на изселените или убитите арменци. Според укриван дълго време документ, който е принадлежал на вътрешното министерство на Османската империя , през 1915 г. в Османската империя живеят 1 256 000 арменци. Две години по-късно броят им е намалял до 284 157 души, казва Мурат Бардакчъ авторът на книгата “Запазените документи на Талат паша”.972 хил. турски арменци са изчезнали от официалната статистика на населението между 1915 и 1916 г. Поколения турци не знаеха нищо за арменския геноцид между 1915 и 1918 г., когато повече от един милион арменци са убити от Османската империя, която “прочиства” населението. Миналата година група от интелектуалци пусна петиция, с която се извинява за отричането на масовото клане. Под нея се подписват 29 хиляди души.Политиката на империята е продукт на схващането, че арменците не са мюсюлмани, на тях не може да се вярва и те са проблематична прослойка от обществото. Миналото лято филм, разказващ за арменците, създаден от турски военни, се излъчваше в началните училища. След обществено недоволство той беше спрян.
Турският външен министър заплаши американския президент Обама, че отношенията им ще се влошат, ако признае убийствата на арменците за геноцид, преди да дойде на официално посещение в Турция.Крахът на Османската империя беше кървав, казват турските власти, и тези арменци, които са умрели, са жертви на този хаос. Администрацията на президента Обама призова Комисията по външни отношения към Камарата на представителите в Конгреса на САЩ да отложи гласуването на резолюцията, определяща като геноцид избиването на повече от милион арменци, в опит да се избегне конфликт в Турция.Хилари Клинтън предупреди влиятелни конгресмени от комисията, че резолюцията ще предизвика напрежение в отношенията с Турция - съюзник на НАТО с около 1700 военнослужещи в Афганистан, а освен това може да застраши и крехкия процес на възстановяване на отношенията между Турция и Армения. Намесата на администрацията, стана след като официални лица в Анкара предположиха, че Турция може да отзове посланика си във Вашингтон, ако САЩ признаят убийствата преди девет десетилетия за геноцид.  Въпреки политическия натиск,комитетът по външни отношения към Камарата на представителите в Конгреса на САЩ одобри резолюцията, в която действията на Османската империя срещуарменците в началото на 20 век се признават за геноцид.За да подкрепи думите си и да илюстрира колко сериозни могат да станат нещата, Анкара привика посланика си от САЩ за консултации. На дипломатически език това е нещо като последно предупреждение към страната.
Резолюцията, която не е обвързваща, призовава президента Барак Обама да гарантира, че външната политика на САЩ отразява разбирането за „геноцид" и да окачестви масовите убийства като такива в годишното си обръщение по въпроса.
Турция не признава геноцида над арменците Турската страна нееднократно предупреди САЩ, че подобен документ ще влоши не отношенията между Анкара и Вашингтон, а между Турция и Армения, които в последно време се опитват да възстановят двустранните отношения.  
Армения и Турция имат обща граница от 330 км. но до този момент не са установили дипломатически отношения. Като условие за нормализиране на двустранните отношения Анкара иска от Ереван да се откаже от постъпките си за международно признаване на геноцида над арменския народ и от подкрепата за Нагорни Карабах в конфликта с Азербайджан, както и връщане на окупираните азербайджански територии. За Армения пък международното признаване на геноцида е приоритет на външната политика. Той беше признат от редица страни, както и от Европейския парламент.
"ЕС подкрепя започнатия процес между Армения и Турция и призовава страните да останат верни на този процес. ЕС призовава страните да ратифицират протоколите без условия", е казал Моратинос -  министърът на външните работи и сътрудничеството на Испания  . Външните министри на Армения и Турция - Едуард Налбандян и Ахмед Давудоглу подписаха в Цюрих на 10 октомври 2009 година "Протокол за установяване на дипломатически отношения"


+

сряда, 3 март 2010 г.

УКРАЙНА СЛЕД ИЗБОРИТЕ. Тимошенко падна.


+




УКРАЙНА СЛЕД ИЗБОРИТЕ

Върховната Рада гласува вот на недоверие срещу правителството на украинския премиер Юлия Тимошенко.Управляващото мнозинство в Украйна се  разпадна след като среща на коалиционните лидери не  успя да произведе необходимите 226 подписа, които да гарантират съществуването и.
Евентуална политическа криза ще забави допълнително и опитите на Киев да убеди МВФ да възстанови спасителната си програма от $24.5 млрд., която прекрати миналата година. Победителят от вота получи етнически разделена страна с икономика на ръба на краха , слаби перспективи за скорошно присъединяване към ЕС и НАТО, нестабилни отношения със съседна Русия и неяснота относно статуса й на ключов енергиен транзитьор за Европа. Завещанието на оранжевата революция обаче все пак не е единствено хаос - днес Украйна има най-свободните медии в постсъветското пространство, откритост към външния свят и функционираща многопартийна система, които преди пет години още бяха немислими.
Украйна не е изпълнила докрай своите задължения към ЕС, свързани с реформите.
Страната е получила 11 млрд. долара от договорените с фонда . МВФ взе решение да не превежда останалите пари докато Украйна не проведе икономически реформи и е сред най-засегнатите страни от кризата.
 Института за национална сигурност на Украйна неотдавна публикува аналитичен материал, който не изключва възможността за създаването на протекторат и териториалното деление на Украйна от Русия. Това не е празен разговор, а почти официалната гледна точка на Москва,(според някои"западни наблюдатели").
От друга страна, е налице конфликт на идентичност в Украйна, естествено, на индивидуално ниво.В това отношение, Русия не е изправена пред цялата страна, а само пред част от нея, и то -  малцинство. Правителството на Украйна иска да спечели правото да разполага с отделна история, включително и собственият си исторически мит.
Москва и Киев имат различен поглед към модела на националната сигурност. Украйна иска да се превърне в органична част от Евроатлантическата система. Това не означава непременно, членство в НАТО (макар че, през 2003 г. страната прие закон да се присъедини в бъдеще в тази организация), но включва военно- политическа интеграция със Запада.На Украйна е предложено да се присъедини към състава на Силите за бързо реагиране на НАТО през 2015-2016 г. съобщи преди двадесетина дни на журналисти говорителят на военния комитет на Северноатлантическия алианс полк. Масимо Паници.„Украйна ще бъде първата държава, която не е член на НАТО, участваща в Силите за бързо реагиране на Алианса”.
 Години наред Русия и повечето държави от ЕС водят антиукраинска политика,страейки се всячески да я заобиколят с най-различни разумни или не проекти за нови газопроводи и нефтопроводи.Представете си как се чувстват украинците. В случай ,че след изборите се стабилизират отношенията Украйна-Русия-ЕС,част от тези многомилиардни проекти могат да се обезмислят или поне да станат по-обосновани икономически.

вторник, 2 март 2010 г.

ЕРДОГАН СРЕЩУ СЪДА И АРМИЯТА

ЕРДОГАН СРЕЩУ СЪДА И АРМИЯТА


Новата политическа калса консервативни мюсюлмани.


Повечето турци смятат, че генералите няма да посмеят да се противопоставят пряко на партията,с огромно парламентарно мнозинство и да разрушат новопоявилото се доверие в демокрацията,но и се опасяват, че АКР със своята ислямистка програма, ще прокарва политическия ислям без да бъде спирана от никого, ако бъдат отслабени армията и съдебната власт.
Посегателството срещу властта на военните достигна ново ниво с ареста на двама генерали в оставка, които се ползват с уважението на висшето командване, но бяха обвинени в подготовката на преврат. Премиерът Реджеп Ердоган нарече десетките проведени арести болезнен, необходим процес за развиване на демокрацията в страната, която кандидатства за членство в ЕС. След като беше преизбран убедително на парламентарните избори през 2007 година за втори мандат, критиците му отбелязват, че премиерът става все по-авторитарен и се отдалечава от реформисткия дневен ред. Реджеп Ердоган е твърдо решен до края на март да внесе в парламента предложения за конституционни реформи,за да се ограничи властта на съдиите и прокурорите, и заплаши, че ще свика референдум за реформите. Той добави, че реформите ще се фокусират върху области като съдебната система и политическите партии. Предишните опити на правителството да внесе промени в конституцията, главно изискване към страната, за да може да се присъедини към ЕС, бяха блокирани от опозицията, която подозира Ердоган в опити да наложи ислямистко управление и да провали строгото разделение между религията и държавата.
Армията е традиционен пазител на светската демокрация, но тя не може повече да съществува над закона , смятат ислямистите. Не може да съществува и противоконституционната АКР, извън съдебния контрол, смятат техните опоненти.
Предстоят процеси за над 30 офицери, обвинени миналата седмица за предполагаем заговор от 2003 г, целящ създаването на хаос, който да оправдае намесата на военните.Действително зловещо звучат обвиненията за предизвикване на военен конфликт с Гърция с цел провокиране на вътрешно напрежение. Нарастват притесненията, че светските власти в Турция, висшите ешелони на съдебната власт и въоръжените сили няма да допуснат повече загуба на позиции пред новата политическа класа консервативни мюсюлмани, от партията на Ердоган.
Началникът на генералния щаб генерал предупреди също, че „търпението на армията има граници“.
Съдебната власт, или голяма част от нея , е втора линия на съпротива срещу АКР. Най -правовия път е забрана на противоконституционната АКР .Говори се за нова инициатива за забрана на партията, след като през 2008 г тя едва успя да избегне забраната за действия, подкопаващи светския характер на държавата.
Със своите 622129 души в редовни формирования, турската армия е девета в света по численост и втора в НАТО след тази на САЩ. На военна повинност подлежат всички мъже, навършили 20-годишна възраст.Турция отделя за отбрана 6 на сто от своя БВП който е около 794 милиарда долара по данни на Световната банка и по който се нарежда на 17 то място в света. Турската армия е до голяма степен огледало на страната. Всякакви промени в ролята и статута на военните вероятно ще имат отражение върху цялата социална структура. Най-вероятно всичко ще се реши от САЩ,но все още не е ясно отношението на Обама. Силната и ясно демонстрирана американска подкрепа за членството на Турция често дразни Европа, която вижда в това опит за внедряване на “американско протеже” в ЕС и опит за разбиване на интеграционния проект.Европейските институционални предписания за ограничаването на обществената роля на армията понастоящем означават своеобразен демонтаж на един от устоите на демокрацията в турското общество и отново подкрепят ислямистите. Демонтаж, при това в условия, в които липсва яснота доколко другите социални устои на демокрацията са в състояние да поемат въпросната функция от армията и да я заменят.


.

Стотици варненци скандираха „Оставка” и „Мафия”


+


снимка: ДНЕС+





Стотици варненци скандираха „Оставка” и „Мафия”



Над 1000 варненци блокираха кръстовището на бул. „Мария Луиза” и „Сливница” срещу сградата на община Варна, недоволни от състоянието на пътната инфраструктура в града. С освирквания и скандирания „Мафия” и „Оставка” срещу кабинета на кмета с изглед към улицата, на стълбите бяха извърлени стари употребявани гуми и други безполезни аксесоари.



Протестът, организиран в социалната мрежа „Фейсбук”, бе озвучаван от мегафони и клаксони на автомобили, много от които научавайки за протеста в движение по булеварда, преди да бъде затворен. „Варна – Европейска столица на дупките” бе само един от надписите, който можеше да се разчете по плакатите, в това число и лика на кмета Кирил Йорданов, лепнат по стъклата на автомобилите.



Военно положение ли се готви, че окопите вече са разкопани по улиците, коментира пред „ДНЕС+” недоволен гражданин, върнал се преди два дни от пътуване в страната, където никъде не видял такъв погром. В общини със скромни бюджетни възможности като Велинград и Пазарджик тук-там също имаше по някоя дупка, но тук трябва да се движиш буквално на зиг-заг, добави варненецът.



Студент от икономическия университет с мегафон заяви, че гражданите искат да видят договорите с фирмите изпълнители, „защото ние знаем за корупционните практики в тази община”. Кирил Георгиев поиска от общината и ясен план за това как улиците във Варна ще бъдат обновени, а не само как се кърпят и парите на данъкоплатците изтичат в нечии джобове.



Митингът бе съпътстван от засилено полицейско присъствие, а служител на община Варна коментира, че разрешението за протеста е до 20:30 часа. 





На 02.03.2010г. (вторник) Ще се проведе отново протест пред Община Варна заради дупките по пътищата!
16.30 часа пред Общината! Ние отново ще сме там, нали?

понеделник, 1 март 2010 г.

Сорос открито изрази песимизъм за съдбата на еврото



  
Дискусията за еврото се е състояла скоро в Манхатън. В нея са участвали водещи фигури от Уолстрийт, шефове на мощни хеджфондове и представители на фонда на легендарния финансов спекулант Джордж Сорос. Финансистите от Уолстрийт обсъждат бъдещето на еврото. Те са обсъждали  "размяна на идеи" за извличане на полза от срива на европейската валута.  Сорос не бил на вечерята, но проявил жив интерес към темата. Главният обсъждан въпрос бил печалбите от едно "епично събитие" като възможен крах на еврото.

Повод за срещата бил силният натиск върху евровалутата поради възможния банкрут на Гърция, както и негативните бюджетни процеси в още четири от страните в еврозоната: Испания, Италия, Португалия и Ирландия. Обменният курс на еврото към долара вече рязко е паднал. 
През декември едно евро се разменяше за 1,54 долара, а сега за 1,34 долара. Спекулантите вече са напечелили стотици милиони долари от играта с разликите в курсовете на двете валути. 
Финансови наблюдатели отбелязват, че натискът върху еврото се засилва също и от спекулантите. Сорос вече открито изрази песимизъм за съдбата на еврото, дори и ако страните в ЕС се договорят да спасят Гърция от банкрут. "Спешната помощ може да е достатъчна за Гърция. Но зад борда ще останат Испания, Италия, Ирландия и Португалия. Техните икономики, взети заедно, са твърде голяма буца. С нея не могат да се справят дори с обединените усилия страните от ЕС", смята Сорос. Истинският проблем изглежда отново е в напечатаните хартиени пари в държавните ценни книжа, финансовите деривати и най-вече в това, че сумарната стойност, отбелязана върху хартийките, вече надхвърля многократно оценката на цялото материално богатство на света по днешни цени.Както казва Джордж Сорос :" Има много малка разлика между спекулация и инвестиции. Единствената разлика е всъщност е, че инвестициите са успешни спекулации, тъй като ако успешно предвидите бъдещето, реализирате спекулативна печалба. Съвестта ми е напълно чиста.Горд съм, че съм успешен спекулатор".
 Опасенията около тежкото положение на публичните финанси в по-бедните страни членки на еврозоната предизвика недоверието в еврото 


+
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс. За контакти: yphalachev@gmail.com