Испания, Финландия, Португалия и Люксембург ще бъдат подложени на оценка от Еврозоната.
Еврозоната е 5-и пореден месец в инфлация, след като преживя 5-месечен период на дефлация. Годишната инфлация в еврозоната продължава да расте и през март достига 1.4%, показва статистиката на Евростат. През февруари ръста на потребителките цени във валутния съюз беше 0.9%. Продължава да расте инфлацията и в целия Европейски съюз, която за март достига 1.9% на годишна база, след регистриран ръст от 1.5% за февруари.
Страните от еврозоната се споразумяха на срещата в Мадрид да затегнат съвместния контрол над икономиките в европейския валутен съюз. Това ще бъде част от усилията за противодействие на дълговата криза, която вече ги принуди да имат готовност да отпуснат заеми за милиарди евро на затруднената Гърция.Председателят на Еврогрупата, която обединява финансовите министри на 16-те страни в еврозоната, Жан-Клод Юнкер заяви, че те ще започнат да обсъждат как държавите членки се справят като стъпка към разрешаването на по-широки проблеми, излизащи извън обхвата на вниманието на групата, което е сведено до равнищата на дълговете и дефицитите.Първи ще бъдат подложени на оценка Испания и Финландия, последвани от Португалия и Люксембург.Дискусиите са в рамките на еврозоната, но в тях могат да участват и всички останали страни в ЕС, стана ясно в Брюксел. В разговорите участват Европейската комисия и Европейската централна банка, като идеята е комисията да излезе с предложение до 1 юли, въпреки че този срок може и да не бъде спазен.
Възможно е в крайна сметка решението да се вземе само в еврозоната с формалното одобрение на другите страни членки, но може и да изисква и процедура, обхващаща всичките 27 държави от евроблока.
По време на валутната криза в Азия от 1997-1998 г. някои страни от региона предложиха създаването на Азиатски валутен фонд. Осъществяването на тази идея обаче беше туширано от САЩ и МВФ.
Подробностите тепърва ще се изясняват, но основната идея е да се помага на страни в еврозоната, които имат фискални проблеми, като техните правителства платят сурова цена за слабата си политика.
Ключов момент е строгият надзор, който ще се осъществява, включително до замразяване на достъпа до кохезионни еврофондове, временно отнемане на право на глас на министерски срещи на ЕС и дори ясни правила как една страна нарушител обявява спиране на плащанията по външните си дългове и напуска еврозоната.
Въпросът е какво може да направи ЕС, за да си помогне. Възможно е такъв механизъм да не е съвместим с принципите на паричния съюз и ще е начало на финансова уравниловка в Европа и да компрометира еврото, да накаже страните с фискална дисциплина и да окуражи харчещите безразсъдно.Джордж Сорос оценява вероятността еврозоната да продължи да съществува в настоящия си вид на 50%.
Дори слуховете за смъртта на европейския валутен съюз да са силно преувеличени, той наистина е изправен пред най-критичния тест от създаването му 1999 г. Начинът, по който се справи с него, ще определи бъдещето на общата валута, на еврозоната и на желаещи да влязат там страни като България.
Случват се неща, смятани доскоро за немислими - в еврозоната беше допуснат да влезе Международният валутен фонд , а страните в нея се съгласиха да помогнат на затънал партньор. Въпреки временния оптимизъм на пазарите обаче драмата съвсем не е свършила - гръцкият пожар не е потушен, а само временно овладян. И то по начин, който не дава отговор на най-горещия въпрос - как ще се справя ЕС в бъдеще с подобни кризи.
