+
В средата на януари генералният секретар на НАТО Расмусен направи странното изказване, че виждаме как афганистанците се надигат срещу бунтовниците и сами организират алтернатива на талибанското управление в сянка.
В отговор талибаните обявиха, че са предприели серия от нападения срещу правителствени сгради и Централната банка на Афганистан в столицата Кабул.
Карзай разочарова САЩ,като каза самата истина-че в близките 15-20 години Афганистан няма да е в състояние да поддържа в необходимия размер и подготовка армия,за да противостои на талибаните.Силите на НАТО там (сред които и българският контингент) нямат шанс да постигнат успех срещу талибаните от афганистанската страна на границата, ако Исламабад не натиска техните съюзници от обратната посока. Преди няколко година Пакистан изглеждаше пред разпад. Талибаните укрепваха позициите си на север и навлизаха все по-дълбоко във вътрешността на страната.В сетен опит да спре насилието, гражданската власт гласува да отстъпи контрола над долината на Суат на талибаните.Талибаните навлязоха и в областта Бунер, само на стотина километра от Исламабад.Общественият гняв от тези събития беше насочен срещу армията.
В отговор на няколко нападения над нейни съоръжения и персонал в средата на май 2009 г.пакистанската армия започна операции срещу бунтовниците в долината Суат. До началото на юни вече бяха завзети обратно няколко града. Към октомври военната кампания беше приключена. Мушараф успя да изхвърли от страната и цялата опозиция.Истинската битка в Пакистан е правителството срещу армията, а сред пакистанците съществува разделение по въпроса дали да се прилага военна сила срещу талибаните. В страната източните сунити колят западните шиити. Най-популярният политик в Пакистан, притежател на ядрено оръжие, съвсем не е Бхуто, нито Мушараф, а Осама бин Ладен.
Офанзивата на Пакистан е съдбоносна и за съседен Афганистан. Сега Обама предлага смесена политика ,която не се доближава до това, което е необходимо за победа поради липса на пари,а и целите и средствата за постигане на победа са неясни.За победа са необходими доста по-големи сили и ясни цели пред военните.За сега талибаните имат ясни цели,а силите на НАТО са в защита и не знаят какво точно правят в Афганистан.Изпаднаха в ролята на САЩ във Виетнам,но ясни цели няма формулирани.Това означава ,че победа в Афганистан не може да има.Русия вижда краха на западните сили,подобно на собствения си крах в Афганистан,довел до разпадането на СССР.Може би не напразно коригира военната си доктрина,за нанасяне на превантивни ядрени удари.
Невъзможният край на войната с талибаните дано не означава начало на нов конфликт – този път за овладяване на властта в Исламабад.Търси се новата американска стратегия за Афганистан.САЩ искат да предадат отговорността за сигурността в страна на афганистанската армия и полиция и постепенно да се изтеглят. Трагедията е,че всички са убедени -Карзай не може да задържи властта и две седмици.
Военачалниците от НАТО декларират,че са "много доволни" от развоя на операцията в провинция Хелманд. Дали операцията е в отговор на отказът на талибаните за съвместно управление,защото те обявиха, че нямат намерение да участват в мирни преговори нито с властите в Кабул, нито със западните сили, тъй като се намират "на крачка от пълната победа"или резултат на дългосрочно планиране е много съмнително.Подобен шамар САЩ не бяха получавали от войната във Виетнам. Колкото лесно се почва война, толкова трудно се приключва. Война може да се почне едностранно, но след първия изстрел вече няма как да се приключи едностранно,в този случай без съгласието на пущуните. Надеждите на НАТО и съюзниците му , че с преговори ще изведат войната в Афганистан от задънената улица, се провалиха.
Бързите победи в мащабната операция срещу талибаните в Южен Афганистан представляват "фар на надеждата", каза британският премиер Гордън Браун по време на изненадващо посещение в британския лагер Камп Басртион и добави че е жизненоважно "да се спечели мира, както и войната" и обеща британските войски да останат в Афганистан докато приключат своята задача. Каква точно е тяхната задача?Всички помним как преди 10 години, през 2000-та година,по-време властта на талибаните годишното производство на опиум рязко падна до нула на следващия сезон. Това стана след нареждане на талибанския лидер молла Омар, който обяви опиума за "харам" - забранен. Такова постижение прилича повече на сън, отколкото на реална действителност. В момента в Афганистан има максимално производство на опиум и хероин. Афганистан произвежда 92% от количеството опиум, добивано в целия свят.
Печалбата от пазара на дрога носи печалба от 65 милиарда долара.
За разлика от обичайната военна практика, тази офанзива бе обявена публично достатъчно отрано, за да бъде предупредено местното население и може би за да има повече жертви и ранени от собствените войници. Това естествено е дало повече време на талибаните да поставят допълнителни крайпътни бомби и мини, които са главен източник на човешки загуби в редиците на НАТО през последните три години.От 2006 г. инцидентите в Афганистан са нараснали от 6577 до 18 322 през миналата година. Близо 75% от случаите са атентати с импровизирана взривни устройства.
До този момент войната в Афганистан е най-продължителната, най-кръвопролитната и най-сложната, която НАТО някога е предприемала. От свалянето на режима на талибаните през 2001 г. при бойни действия в Афганистан са убити почти 1600 войници на алианса и САЩ. Кампанията в Афганистан по начало не беше обезпечена с достатъчно ресурси и днес това продължава.
Ние все още си мислим, че можем да предложим на афганистанците плодовете на нашето общество. Афганистанците искат свобода.И тяхната свобода за сега не съвпада с нашата демокрацията.
.
В средата на януари генералният секретар на НАТО Расмусен направи странното изказване, че виждаме как афганистанците се надигат срещу бунтовниците и сами организират алтернатива на талибанското управление в сянка.
В отговор талибаните обявиха, че са предприели серия от нападения срещу правителствени сгради и Централната банка на Афганистан в столицата Кабул.
Карзай разочарова САЩ,като каза самата истина-че в близките 15-20 години Афганистан няма да е в състояние да поддържа в необходимия размер и подготовка армия,за да противостои на талибаните.Силите на НАТО там (сред които и българският контингент) нямат шанс да постигнат успех срещу талибаните от афганистанската страна на границата, ако Исламабад не натиска техните съюзници от обратната посока. Преди няколко година Пакистан изглеждаше пред разпад. Талибаните укрепваха позициите си на север и навлизаха все по-дълбоко във вътрешността на страната.В сетен опит да спре насилието, гражданската власт гласува да отстъпи контрола над долината на Суат на талибаните.Талибаните навлязоха и в областта Бунер, само на стотина километра от Исламабад.Общественият гняв от тези събития беше насочен срещу армията.
В отговор на няколко нападения над нейни съоръжения и персонал в средата на май 2009 г.пакистанската армия започна операции срещу бунтовниците в долината Суат. До началото на юни вече бяха завзети обратно няколко града. Към октомври военната кампания беше приключена. Мушараф успя да изхвърли от страната и цялата опозиция.Истинската битка в Пакистан е правителството срещу армията, а сред пакистанците съществува разделение по въпроса дали да се прилага военна сила срещу талибаните. В страната източните сунити колят западните шиити. Най-популярният политик в Пакистан, притежател на ядрено оръжие, съвсем не е Бхуто, нито Мушараф, а Осама бин Ладен.
Офанзивата на Пакистан е съдбоносна и за съседен Афганистан. Сега Обама предлага смесена политика ,която не се доближава до това, което е необходимо за победа поради липса на пари,а и целите и средствата за постигане на победа са неясни.За победа са необходими доста по-големи сили и ясни цели пред военните.За сега талибаните имат ясни цели,а силите на НАТО са в защита и не знаят какво точно правят в Афганистан.Изпаднаха в ролята на САЩ във Виетнам,но ясни цели няма формулирани.Това означава ,че победа в Афганистан не може да има.Русия вижда краха на западните сили,подобно на собствения си крах в Афганистан,довел до разпадането на СССР.Може би не напразно коригира военната си доктрина,за нанасяне на превантивни ядрени удари.
Невъзможният край на войната с талибаните дано не означава начало на нов конфликт – този път за овладяване на властта в Исламабад.Търси се новата американска стратегия за Афганистан.САЩ искат да предадат отговорността за сигурността в страна на афганистанската армия и полиция и постепенно да се изтеглят. Трагедията е,че всички са убедени -Карзай не може да задържи властта и две седмици.
Военачалниците от НАТО декларират,че са "много доволни" от развоя на операцията в провинция Хелманд. Дали операцията е в отговор на отказът на талибаните за съвместно управление,защото те обявиха, че нямат намерение да участват в мирни преговори нито с властите в Кабул, нито със западните сили, тъй като се намират "на крачка от пълната победа"или резултат на дългосрочно планиране е много съмнително.Подобен шамар САЩ не бяха получавали от войната във Виетнам. Колкото лесно се почва война, толкова трудно се приключва. Война може да се почне едностранно, но след първия изстрел вече няма как да се приключи едностранно,в този случай без съгласието на пущуните. Надеждите на НАТО и съюзниците му , че с преговори ще изведат войната в Афганистан от задънената улица, се провалиха.
Бързите победи в мащабната операция срещу талибаните в Южен Афганистан представляват "фар на надеждата", каза британският премиер Гордън Браун по време на изненадващо посещение в британския лагер Камп Басртион и добави че е жизненоважно "да се спечели мира, както и войната" и обеща британските войски да останат в Афганистан докато приключат своята задача. Каква точно е тяхната задача?Всички помним как преди 10 години, през 2000-та година,по-време властта на талибаните годишното производство на опиум рязко падна до нула на следващия сезон. Това стана след нареждане на талибанския лидер молла Омар, който обяви опиума за "харам" - забранен. Такова постижение прилича повече на сън, отколкото на реална действителност. В момента в Афганистан има максимално производство на опиум и хероин. Афганистан произвежда 92% от количеството опиум, добивано в целия свят.
Печалбата от пазара на дрога носи печалба от 65 милиарда долара.
За разлика от обичайната военна практика, тази офанзива бе обявена публично достатъчно отрано, за да бъде предупредено местното население и може би за да има повече жертви и ранени от собствените войници. Това естествено е дало повече време на талибаните да поставят допълнителни крайпътни бомби и мини, които са главен източник на човешки загуби в редиците на НАТО през последните три години.От 2006 г. инцидентите в Афганистан са нараснали от 6577 до 18 322 през миналата година. Близо 75% от случаите са атентати с импровизирана взривни устройства.
До този момент войната в Афганистан е най-продължителната, най-кръвопролитната и най-сложната, която НАТО някога е предприемала. От свалянето на режима на талибаните през 2001 г. при бойни действия в Афганистан са убити почти 1600 войници на алианса и САЩ. Кампанията в Афганистан по начало не беше обезпечена с достатъчно ресурси и днес това продължава.
Ние все още си мислим, че можем да предложим на афганистанците плодовете на нашето общество. Афганистанците искат свобода.И тяхната свобода за сега не съвпада с нашата демокрацията.
.
