Шок: Google вече ще купува и продава електроенергия

 GreenTech.bg 

Американската Федерална комисия за регулиране на енергийния пазар даде оторизация на Google Energy да купува и продава електроенергия на едро, подобно на всяка друга ютилити компания.

Комисията, която е наблюдател и регулатор на енергийния пазар в САЩ, де факто даде на Google Energy статут на пазарен играч в областта на електроразпределението. Сега интернет гигантът не само ще може по-добре да управлява собствените си енергийни разходи, но и да добави електричеството в портфолиото си от услуги за клиенти.

Решението на енергийната комисия дава на Google Energy — енергийното поделение на Google — правото на „продажба на енергия, капацитет и спомагателни услуги на пазарни цени“. Специално внимание е отделено на това, че нито Google Energy, нито партньорите й “притежават или контролират [централи за] генериране и трансмисия“ на енергия.

Google отдавна работи по целта, която си е поставила – да се превърне в компания с нулеви вредни емисии. Наскоро през януари – малко след като Google Energy подаде заявката си при енергийната комисия – компанията настоя, че нейното желание е да има повече контрол върху ценообразуването при алтернативната енергия, за да може по-ефективно да си осигурява достъп до енергия от възобновяеми източници. „В момента ние не можем да си купим достъпна възобновяема енергия на нашия пазар. Искаме да можем да си купим най-качествената и най-достъпна възобновявема енергия“, гласеше част от официалното изявление на корпорацията.

Мнозина пазарни наблюдатели обаче са на мнение, че това не е единствената цел на Google. Най-вероятно компанията все пак има желанието да навлезе на енергийния пазар като сериозен играч. Когато фирмата основа своето поделение Google Energy през декември, отговорът на въпроса каква е целта на това начинание беше твърде съмнителен. „Нямаме никакви конкретни планове“, обяви тогава говорителят на Google. Нима? „Искаме да можем да купуваме и продаваме електричество в случай, че това стане част от нашето портфолио“. Я виж ти…

Факт е, че интересите на Google към енергийния бизнес нарастват. Преди днешната новост корпорацията е провела не един и два теста, за да опипа почвата в този бизнес.

През 2007 Google похарчи милиони долари в помощ на инженери и учени, търсещи начин да генерират 1 гигават чиста енергия на цена по-ниска от тази за 1 гигават енергия от въглищата. Следващата година шефът Ерик Шмидт представи енергиен план – пълен с ясни и точни цифри и сметки – в подкрепа на идеята как САЩ може да направи така, че 100% от енергийните й потребности да бъдат задоволени от възобновяеми източници, като при това се създават нови работни места и намаляват общите разходи за електричество.

Google е инвестирала колосални суми в разработването на нови зелени технологии за производство енергия – вятърна, слънчева, слънчево-термлана, геотермална. Инвестирала е и в много проекти за презареждаеми хибридни автомобили. Разработва собствен софтуер за „смарт-презареждане“ за електромобили. Разработва и софтуер за мониторинг и управление на енергоконсумацията на дома.

Освен всичко компанията има собствени пилотни проекти за алтернативна енергия, сред които 1,6-мегаватова соларна инсталация в централата си в Калифорния. Това се счита за най-голямата корпоративна инсталация от този вид в САЩ.

Притежание на Google и пример за успешна инвестиция е компанията eSolar, родена в лабораторията Google Idealab и предлагаща термо-соларни технологии и софтуерно управлвявани хелиостати. Основателите на Google Сергей Брин и Лари Пейдж бяха и сред инвеститорите в производителя на електромобили Tesla.


GreenTech.bg 




.

Социализъм за богатите

Социализъм за богатите
Днес+


В своята книга „Шоковата доктрина” канадската писателка Наоми Клайн твърди, че политиците и икономистите използват кризите, за да плашат избирателите, и по този начин да прокарват непопулярни либерализации, намалявания на данъците и приватизации. Ако погледнем историята на управлението на западния свят, трябва да се съгласим с Клайн, че политиците използват кризите. Целта им обаче обикновено не е либерализация и намаляване на ролята на държавата, а точно обратното – увеличаване на държавния контрол, бюджетните разходи и собствената им власт.

Голямата депресия през 30-те години, която вече разгледахме, е пример за това. Седмицата след фалита на „Леман Брадърс” през септември 2008 е друг пример. Финансовият министър Полсън не само иска да засили контрола над финансовия сектор и да принуди данъкоплатците да финансират най-скъпия оздравителен план в историята. Той иска и да използва кризата, за да си присвои възможно най-голяма власт за сметка на пряко избраните представители на американския народ, у които той и Бернанке всяват страх в конферентната зала на Нанси Пелоси. Проектът на неговия оздравителен план за 700 милиарда долара, развит само на три странички, включва формулировки, които биха поставили Министерството на финансите над закона и демократичния контрол. Най-забележителни са правомощията, отредени на финансовото министерство в член 8-ми:
„Решенията на Министъра според този закон не могат да се обжалват или преразглеждат от никоя съдебна инстанция или административен орган.” 
Това е ни повече, ни по-малко опит на Ханк Полсън да стане цар-самодържец на икономиката. На практика той казва на Конгреса: „Дайте ми 700 милиарда долара да правя с тях каквото си искам, и не ми задавайте излишни въпроси!”. Корицата на следващия брой на „Нюзуик” показва плешивата, малко пипонеста глава на Ханк Полсън с надпис „Крал Хенри”. По същото време „Икономист” помества негов портрет под заглавие „Президентът Ханк”. Дори и без член 8-ми финансовият министър вече е човекът, който дърпа конците във Вашингтон и казва на президента какво да прави.

Само допреди две години Полсън е бил главен изпълнителен директор на „Голдман Сакс”. Когато напуска банката, за да стане министър, „Икономист” игриво пита какво го е накарало да приеме по-ниска заплата и бюрокрация до шия; дали не го е сторил, за да бъде „принуден” да продаде своите акции на „Голдман” за 700 милиона долара, от които не би било прилично да се отърве, докато е директор?

В началото на август 2007 г., когато жилищният балон се е спукал, хедж-фондовете на „Беър Стърнс” са рухнали и Джим Креймър крещи за „Армагедон” по CNBC, Полсън казва на президента Буш: „Не помня световното стопанство някога да е било по-силно”. Сега, една година по-късно, той мисли обратното: „Това е най-сериозното явление, с което някога сме се сблъсквали”. И негова работа е да вземе нужните мерки. Оптимизмът и самоувереността, с които е известен, със сигурност му помагат. Като футболист на млади години си е спечелил прякора „Чукът”. Има обаче и елемент на вяра. Полсън е пълен въздържател и принадлежи към сектата Християнска наука, според която болестите, смъртта и материалният свят не са действителни. Но за човек, който не вярва в материалния свят, Полсън сега претендира за еднолична власт над твърде големи части от него. Седемстотин милиарда долара са почти 6% от брутния вътрешен продукт на Съединените щати. Някой изчислява, че ако се вземат толкова банкноти по 1 долар и се подредят по дължината си, те ще покрият 2/3 от разстоянието между Земята и Слънцето. Като се има предвид, че Полсън доскоро е работил в „Голдман Сакс” и много от сътрудниците му също идват от Уолстрийт, мнозина се питат дали опитът му да спаси бившия си работодател и финансовия сектор като цяло не представлява конфликт на интереси – особено ако действията му се поставят извън контрола на институциите. „След като прочетох това предложение, стигнах до извода, че в опасност е не само нашата икономика, г-н министър, а и нашата Конституция” – възразява сенаторът-демократ Кристофър Дод, председател на Сенатската комисия по банково дело, когато Полсън представя плана си пред комисията на 23 септември. Членовете й – и републиканци, и демократи – също обявяват набързо скицирания план за неприемлив.

Когато се отърсват от първоначалния шок, конгресмените обръщат внимание и на лавината от телефонни обаждания, електронни и обикновени писма, изразяващи възмущение срещу този план да се подкрепят виновниците за кризата. Да не забравяме и че същата година предстоят избори. Републиканци, настроени срещу голямата държава, и демократи, настроени срещу бизнеса, започват да осъждат оздравителните планове като начин да се взема от данъкоплатците, за да се дава на финансовите акули. Редно ли е обикновените хора да осигуряват стратосферните заплати на директорите от Уолстрийт? Няколко изследвания на общественото мнение, проведени в тези дни, показват силен скептицизъм относно държавната намеса. Социологическата агенция „Расмусен” установява, че само 7% от избирателите искат държавата да спасява изпадналите в беда финансови институции. Според проучване на „Фокс Нюз” и „Опиниън Динамикс” повечето хора, независимо от политическите си убеждения, са против оздравителния план, като 76% от избирателите (включително 66% от демократите) виждат във финансовата криза добра възможност да се намали размерът на правителството и да се понижат данъците.

Икономистът Нуриел Рубини (предсказал проблемите няколко години по-рано, опитвайки се да установи коя развиваща се страна предстои да бъде засегната от финансова криза), е по-силно възмутен от повечето си колеги. Той нарича оздравителния план „позор”, „пълно ограбване” и „социализъм за богатите, връзкарите и Уолстрийт”, който въпреки високата си цена ще помогне съвсем малко на финансовата система. Като много други икономисти Рубини би предпочел решение, подобно на избраното от Швеция и Финландия за техните банкови кризи: държавата да осигури капитал за банките, но само срещу привилегировани акции, които да получат всички дивиденти, така че старите акционери да не спечелят от оздравителния план. Такова пряко инжектиране на капитал е сравнително евтино, защото 70 милиарда долара капитал позволяват на банката да оперира със 700 милиарда долара.

В писмо до Конгреса повече от 100 американски икономисти с различни политически възгледи критикуват плана на Полсън по много точки. Те го смятат за нечестен, защото облагодетелства определени финансови институции за сметка на данъкоплатците. Според икономистите е възможно да се спаси финансовата система, без да се спасяват отделните инвеститори. Освен това те намират, че процедурите са описани твърде мъгляво и не предвиждат контрол и отчетност. И най-вече авторите предупреждават срещу въвеждането на големи промени във финансовата система въз основа на конюнктурни мотиви. Писмото се разглежда като знак за „зараждащ се консенсус на учените-икономисти”. В същото време много други икономисти и някои влиятелни привърженици на свободния пазар като „Икономист” и Мартин Улф от „Файненшъл таймс” характеризират плана на Полсън като лош, но по-добре от нищо. Можем да се запитаме дали не им е повлиял „силогизмът на политика” от британския телевизионен сериал “Да, г-н премиер”: „Нещо трябва да се направи. Това е нещо. Следователно това трябва да се направи.”

Полсън има силна воля и прави всичко възможно, за да получи своите 700 милиарда долара. При една среща в Белия дом той дори полу на шега пада на колене и сключва ръце, умолявайки председателката на Камарата на представителите – демократката Нанси Пелоси, да продължи да подкрепя пакета дори ако републиканците се разколебаят. На 24 септември двамата кандидат-президенти – Барак Обама и Джон Маккейн – предлагат да се приеме голям оздравителен план, а президентът Буш се опитва да изтръгне съгласие от Конгреса чрез излъчвана по телевизията реч, която сякаш цели да засили тревогата. Вместо да се опита да успокои зрителите, президентът говори за предстоящо бедствие: „Най-добрите икономически експерти на правителството предупреждават, че без незабавни действия от страна на Конгреса Америка ще бъде обхваната от финансова паника.” Той не уверява слушателите, че положението е под контрол, а вместо това заявява: „Цялата ни икономика е в опасност”. Можем да простим на инвеститорите, които решават, че Буш е изпуснал кормилото и е време всеки разумен човек да прибере парите си под дюшека. „Ако признаем, че пазарите се движат от емоции, то стореното тази седмица вероятно е най-безотговорното всяване на паника в историята на Съединените щати” – коментира Мат Кибе от подкрепящата свободния пазар организация „Фрийдъм уъркс”. „Икономист” обяснява, че такава необичайна паническа реторика може да стане самосбъдващо се опасение: „Политиците трябва да мислят два пъти, преди да насаждат отчаяние. Това е работа на медиите.”

Доста вероятно е ключовите фигури нарочно да са преувеличили опасността от бедствие, за да прокарат по-лесно своята политика, с което обаче са подхранили паниката на пазара. Свикнали сме политиците да запазват самообладание и да казват, че няма от какво да се страхуваме освен от самия страх. Затова, когато някой от тях твърди, че хаосът е съвсем близо, това не подхранва увереност. Към края на годината обаче Бен Бернанке, който е специалист по Голямата депресия, успокоява свои слушатели в Тексас, че сравненията с това време са „необосновани приказки... не може да става и дума за сравнение”. Няма никаква опасност богата страна като САЩ с широк набор от отрасли и развито обществено осигуряване да бъде засегната от нещо подобно: „Да си избием това от главите, тежестта на кризата не може да бъде сравнима”.

Това звучи честно, стига да не си спомним как президентът Буш обяснява пред телевизия „Ей Би Си” защо правителството е поискало от Конгреса 700 милиарда долара:
„Помня как седяхме в зала „Рузвелт” с Ханк Полсън, Бен Бернанке и други. Те ми казаха: „Г-н президент, ако не действаме решително, може да настъпи депресия, по-тежка от Голямата депресия”... Моето мнение беше, че в такъв случай правителството трябва да направи всичко възможно, за да защити финансовата система. Това и направихме.”
Ето го същия Бен Бернанке, който мисли, че всички сравнения с Голямата депресия са необосновани приказки и че такава депресия, да не говорим за по-тежка, едва ли би могла да настъпи в толкова развита икономика като американската. Който иска, да вярва, че Бернанке променя възгледите си на 180 градуса за няколко месеца или че Буш пази в паметта си събития, които не са се случили. В противен случай трябва да приемем, че Бернанке принуждава президента да действа, като го сплашва с доводи, в който самият той не вярва. А по-късно президентът със същите доводи плаши населението и пазара.

Тактиката проработва, но не веднага. На 29 септември, понеделник, Камарата на представителите с едва постигнато мнозинство отхвърля плана на Полсън, макар клаузата за царя-самодържец да е премахната и да са сложени известни ограничения върху възнагражденията на директорите. Почти веднага след това няколко конгресмени, гласували с „не”, признават, че целта им е била само да изразят пред избирателите си своето неодобрение и всъщност не са искали планът да пропадне. Особено след като индексът „Дау Джоунс” реагира на тяхното колективно решение, като пада с почти 7%. Политиците, медиите и бизнесът дружно се гневят на популистите, готови да докарат и депресия, за да не разочароват избирателите си. Така се създава усещането, че планът на Полсън трябва да се приложи, и всеки, който не го приема автоматично, е кръгъл глупак. Дейна Милбанк от „Вашингтон пост” нарича опонентите му „перушани”, а консервативният журналист Дейвид Брукс ги обявява за „нихилисти”. Статия в научната рубрика на „Ню Йорк таймс” се опитва да обясни от еволюционна гледна точка защо населението противно на собствените си интереси рита срещу оздравителния план на Полсън.

Но „нихилистите” скоро биват анихилирани. След като в сряда Сенатът гласува преработен вариант на Програмата за освобождаване от проблемни активи, Камарата на представителите получава втора възможност в петък, 3 октомври. Демократът Брад Шърман описва как у конгресмените се създава усещане за паника с помощта на все по-абсурдни сценарии на ужаси, например как борсата ще се срути и в цялата страна ще се обяви извънредно положение, ако те пак гласуват с „не”. Те обаче не го правят. Разликата е, че този път пакетът е подсладен с допълнителни 110 милиарда долара за целеви данъчни облекчения, например за алтернативни енергийни източници и за пострадали от природни бедствия. А също и за малки сектори от бизнеса, които по случайност се оказват важни за избирателните райони на конгресмените-скептици – холивудски студиа, собственици на спортни писти и производители на детски дървени стрелички.
В крайна сметка, разбира се, се оказва, че Конгресът е бил против 700-те милиарда само защото ги е сметнал за твърде малко пари.

Йохан Норберг* /Превод: Майя Маркова

* Йохан Норберг е научен сътрудник към института “Кейто” и изследва въпроси от областта на глобализацията, предприемачеството и индивидуалната свобода. Норберг е автор и редактор на няколко книги, посветени на либерализма, включително история на пионерите на либерализма в Швеция. Книгата му „В защита на глобалния капитализъм” (In Defense of Global Capitalism), излязла за пръв път на шведски през 2001 г., вече е издадена в повече от 20 страни. Норберг е и автор на Nar manniskan skapade varlden, 2006 („Когато човечеството създаваше света”), съавтор на Ett annat Sverige ar mojlig, 2006 г. („Швеция може да бъде и друга”), на Global rattvisa ar mojlig, 2001 г. („Светът може да бъде справедлив”) и на Allt om Naomi Kleins nakenchock, 2008 г. („Безпочвеният шок на Наоми Клайн”), както и един от редакторите на Frihetens klassiker, 2003 г. („Класиците на свободата”); тези книги засега са достъпни само на шведски. Личният му сайт е на адрес http://www.johannorberg.net/. Норберг е сценарист и водещ на документалния филм „Глобализацията е благо” (Globalisation Is Good), излъчван по британския Канал 4.

Норберг е автор на редица статии и коментари в шведски и международни издания и редовен коментатор в телевизионни и радиопредавания, посветени на глобализацията и свободната търговия. От 2003 до 2005 г., преди да се присъедини към „Кейто”, Норберг оглавява групата за политически идеи в шведския мозъчен тръст „Тимбро”. След това през 2006 г. работи като главен експерт в Центъра за нова Европа в Брюксел.

Норберг е завършил Стокхолмския университет със степен магистър по история на идеите. 




Днес+




.

ИА „Морска администрация” с над 3000 проверки за опазване на околната среда

от GreenTech.bg на 19/02/2010

Проверявани са чистотата на акваториите, пристанищата, рейдовете, кейовите места и морската вода

Над 3000 проверки по опазване на околната среда и 12 операции по търсене и спасяване е извършила ИА „Морска администрация” през 2009 г., съобщи Министерстото на транспорта, информационните технологии и съобщения.

427 проверки на чистотата на акваториите, пристанищата, рейдовете и кейовите места и 75 проверки по замърсяване на морската среда са извършени през годината в Черно море. Изпълнителната агенция е направила и 2 564 проверки за замърсяване на водите на р. Дунав.

По линия на европейската система за сателитен мониторинг на нефтено замърсяване (системата CleanSeaNet на Европейската агенция за морска безопасност) са получени и своевременно обработени 46 съобщения. От тях са засечени 76 вероятни нефтени петна в отговорния район на България.

Проведени са детайлни анализи за проверка на всяко едно от тях, вкл. идентифициране на възможния източник на замърсяване, както и определяне на реалната опасност от причиняване на щети. В случаите на засечен кораб, заподозрян като възможен замърсител, са извършени проверки на място или са изпращани уведомления до контролните органи в съответното пристанище.

Регистрирани са и 78 проверки по сигнали за замърсяване повърхността на река Дунав. Всички инспекции и проби са констатирали незначителни нива на замърсяване.

GreenTech.bg.

УКРАЙНА СЕ ВРЪЩА ПРИ РУСИЯ

.

Вторият кръг на президентските избори в Украйна не успя да сложи категоричен край в битката между Виктор Янукович и премиера Юлия Тимошенко за поста на държавен глава. Макар украинска ЦИК да обяви, че лидерът в изборите вече не може да бъде променен, резултатите им вероятно ще повлекат тежко и продължително съдебно оспорване, подето от Тимошенко. Юлия Тимошенко направи изявления, далечни от демократичните идеали: “Ще има толкова тура, колкото потрябва, стига победител да съм аз”.Освен това, веднага след първия тур заявила, че първата й стъпка като президент ще бъде да промени конституцията.Това от своя страна ще увеличи риска от политически вакуум и допълнителна икономическа нестабилност за 46-милионната Украйна. Евентуална политическа криза ще забави допълнително и опитите на Киев да убеди МВФ да възстанови спасителната си програма от $24.5 млрд., която прекрати миналата година.
Победителят от вота получи етнически разделена страна с икономика на ръба на краха , слаби перспективи за скорошно присъединяване към ЕС и НАТО, нестабилни отношения със съседна Русия и неяснота относно статуса й на ключов енергиен транзитьор за Европа. Завещанието на оранжевата революция обаче все пак не е единствено хаос - днес Украйна има най-свободните медии в постсъветското пространство, откритост към външния свят и функционираща многопартийна система, които преди пет години още бяха немислими.
Украйна не е изпълнила докрай своите задължения към ЕС, свързани с реформите.
Страната е получила 11 млрд. долара от договорените с фонда . МВФ взе решение да не превежда останалите пари докато Украйна не проведе икономически реформи и е сред най-засегнатите страни от кризата.
 Института за национална сигурност на Украйна неотдавна публикува аналитичен материал, който не изключва възможността за създаването на протекторат и териториалното деление на Украйна от Русия. Това не е празен разговор, а почти официалната гледна точка на Москва,(според някои"западни наблюдатели"). 
От друга страна, е налице конфликт на идентичност в Украйна, естествено, на индивидуално ниво.В това отношение, Русия не е изправена пред цялата страна, а само пред част от нея, и то -  малцинство. Правителството на Украйна иска да спечели правото да разполага с отделна история, включително и собственият си исторически мит.
Москва и Киев имат различен поглед към модела на националната сигурност. Украйна иска да се превърне в органична част от Евроатлантическата система. Това не означава непременно, членство в НАТО (макар че, през 2003 г. страната прие закон да се присъедини в бъдеще в тази организация), но включва военно- политическа интеграция със Запада.На Украйна е предложено да се присъедини към състава на Силите за бързо реагиране на НАТО през 2015-2016 г. съобщи преди двадесетина дни на журналисти говорителят на военния комитет на Северноатлантическия алианс полк. Масимо Паници.„Украйна ще бъде първата държава, която не е член на НАТО, участваща в Силите за бързо реагиране на Алианса”.
 Години наред Русия и повечето държави от ЕС водят антиукраинска политика,страейки се всячески да я заобиколят с най-различни разумни или не проекти за нови газопроводи и нефтопроводи.Представете си как се чувстват украинците. В случай ,че след изборите се стабилизират отношенията Украйна-Русия-ЕС,част от тези многомилиардни проекти могат да се обезмислят или поне да станат по-обосновани икономически.

Единната европейска валута в буря

.


Председателят на ЕС Херман ван Ромпой предупреди за мрачни икономически перспективи, белязани от индустриален спад след най-тежката рецесия през последните десетилетия. Милиардите , похарчени от правителствата за ограничаване на рецесията няма да направят Европа по-привлекателна за инвеститорите или да намалят 10% та  безработица. Западна Европа рискува да загуби индустриалната си база. "Германия е изключението, но страните от Бенелюкс, Италия и Великобритания бързо се деиндустриализират".
Единната европейска валута навлезе в най-голямата буря от началото на съществуването си, отбелязва вестник "Индипендънт".
Опасенията за външния дълг сред световните инвеститори нарастват. Страховете за стабилността на гръцкия дълг растат от няколко месеца насам. Същите страхове плъзнаха и към Испания и Португалия.Еврото може да се преобърне, ако бурята стане по-жестока.Проблемите, които Атина стовари върху единната валута може да имат сериозни последици.Да се позволи на Брюксел да контролира отчетите на националните статистики - като начало ще е една от последиците от гръцката безотговорност.
Въпреки че няколко европейски страни са със слаби публични финанси, Гърция изпитва най-големи затруднения. Бюджетният дефицит на страната е изключително голям, както и външния й дълг. Наскоро от Европейската комисия установиха, че правителството на страната е фалшифицирало счетоводни данни, за да прикрие дълбочината на проблемите си.Тези проблеми можеха да бъдат диагностицирани по-рано, ако не беше членството на Гърция в еврозоната. Атина можеше евтино да финансира кредитите си през годините на икономически бум. Но след стагнацията на икономиката през световната рецесия, инвеститорите започват да се страхуват от девалвация. Европа трябва да сигнализира на финансовите пазари, че Гърция ще бъде подкрепена и няма да й бъде позволено да се потопи още.
Всички правителства в ЕС днес ще признаят нуждата от контрол и за наистина координирани действия в икономическата политика.Въпросът е до каква степен са готови да го направят и кой и как точно ще осъществява контрола.Само увеличаващ се надзор и дебат, движещ се в посока да се разреши на евробюрократите в Брюксел да налагат санкции на държавите в ЕС ,може да ни даде някакъв шанс в конкуренцията с Китай и САЩ,доколкото те все още се приемат като голям играч.
В момента обаче ЕС трябва да се съсредоточи върху сегашната опасност. Ако Гърция иска да остане в еврозоната, населението на страната трябва да се примири с тежките последици от строгите икономически мерки, които трябва да бъдат взети.За сега гърците не дават такива индикации.Отношението на гръцките профсъюзи и немощта и нежеланието на държавата да се справи с блокадите и стачките за пари и субсидии,играе лоша шега на еврото и еврозоната към която точно сега се е запътила изстрадала България.
И ако големите играчи на съюза като Германия ,Франция,искат да запазят цялостта на еврозоната, трябва да покажат недвусмислено на пазарите, че ще подкрепят Гърция.
Пазарната идея оцеля, но с цената на сериозно отстъпление по посока на повече регулация на финансовите пазари и нарастваща роля на държавата в управлението на икономиката. Гърция представлява повратна точка в историята на монетарния съюз на Европа и най-сериозния му проблем, която поставя на изпитания същността на системата. Отговорът на Европа може да оформи бюджетната координация за десетилетия напред.Правото да извършва одит на страни членки е първата крачка към по-централизирана система за бюджетно координиране.
Пазарите не приемат на сериозно обещанията на Гърция сама да запълни дупките в бюджета си.
Липсата на сериозна координация в икономиката естествено рефлектира и на външната политика на ЕС,доколкото има такава. Намекът е, че Вашингтон няма време за безплодни дискусии и очаква ЕС най-сетне да определи как точно ще изглежда неговото международно присъствие. Езикът на американската дипломация е доста променен. Белият дом тази седмици доста недипломатично предупреди, че президентът Барак Обама няма да присъства на срещата на високо равнище САЩ - ЕС, която трябваше се проведе през пролетта в Мадрид. Висш американски представител оправда президентското решение с объркаността, която цари в международното представителство на ЕС след влизането в сила на Лисабонския договор.
Не са по цветущи отношенията между Русия и ЕС. Те сега са на основа Съглашението за партньорство и сътрудничество 1994г.А това означава най-ниското ниво на международно сътрудничество,а и то изтече преди две години и за сега не е продължено. Москва не е настроена да жертва каквото и да било за ново съглашение с ЕС,след като е очевидна енергийната зависимост на Европа от Руския нефт и газ,и още повече соловта игра на европейските държави, дава на Русия много по-голям шанс за успешен политико-икономически рекет.Москва сега успешно прилага стрия принцип „разделяй и владей“ спрямо „обединена Европа“.

Европейският съюз  изрази справедливия си гняв, лишавайки Гърция от правото й на глас на решаваща среща следващия месец.Министрите на икономиката и финансите от ЕС дадоха на Гърция краен срок до 16 март да докаже, че може да прилага големи ограничения на разходите си, за да намали дефицита си от най-високото равнище в ЕС - 12,7% - до 8,7% тази година.  Гърция ще трябва да представи на ЕС първия доклад за напредъка си, откакто е под засилено наблюдение - ново правомощие, предоставено на Европейския съвет и Комисията от Лисабонския договор (член 121).Ако страната не успее да увери ЕС, че се отнася сериозно към ограниченията си, Комисията ще предложи допълнителни данъци и съкращения на разходите, които ще трябва да бъдат одобрени с квалифицирано мнозинство от Съвета. Гърция обаче няма да участва в гласуването.Символичното решение да отнеме правото на глас на Гърция на една среща няма никакво практическо значение, но то е повратен моментв конституционната история на ЕС и представлява  загуба на суверинитет.

Кампанията в Афганистан

Според плановете на алианса изтеглянето на чуждестранните контингенти трябваше да започне през 2011 г. - нещо, което с оглед на настоящата ситуация в страната изглежда трудно постижимо. Конкретен график за изтегляне на съюзниците няма да бъде предложен, но ще бъдат обявени "нови цифри" във връзка с подкрепленията за афганистанска армия и полиция, отбеляза британският премиер Гордън Браун на конференцията в Лондон. Няма да има бързо изтегляне от Афганистан, дори след като бъде въведена новата западна стратегия за страната, заявиха външни министри на страни-членки на ЕС  пак там.
Америка вече не вярва в главната стратегия на НАТО,която даваше надежда за достойно измъкване от Афганистан. Трябва да се отговори на въпроса: как  да изглежда "победата"? Опитът показва, че войната в Афганистан ще засили до голяма степен радикализацията на други ислямски групировки в този регион.До този момент няма ясни цели за военната авантюра.За това не са виновни натовските и американски грнерали,защото няма ясни политически цели.Това означава ,че победа в Афганистан не може да има.
Русия е готова да предостави на НАТО хеликоптерна техника, за да подпомогне усилията на алианса в Афганистан. Но забележете-на търговска основа! В тази обстановка България няма друг избор, освен да не се оставя да бъде въвличана още повече с допълнителни сили в една обречена кауза.
Особено решаващо за  Афганистан е положението в съседен Пакистан . Силите на НАТО нямат шанс да постигнат и най-малък успех срещу талибаните от афганистанската страна на границата, ако Исламабад не натиска техните съюзници от обратната посока.  В Пакистан са сплетени на кълбо племенната вражда, военните, наркобароните и радикалните ислямисти. Хиляди бунтовници, непрочели никога нищо освен Корана, атакуват армейските постове.Източните сунити колят западните шиити. Най-популярният политик в Пакистан (страна, която притежава ядрено оръжие!) според допитванията съвсем не е Бхуто, нито Мушараф, а Осама бин Ладен.
Възможно е Пакистан  да не бъде в състояние да съхрани целостта си и преди всичко пущуните да успеят да изтрият от лицето на земята линията Дюран /афганско-пакистанската граница/. Жизненото пространство на пущуните да бъде увеличено за сметка на щата Пенджаби в Пакистан и таджикските територии в Афганистан.  Пущуните са европеиден ираноезичен народ, населяващ югоизточната част на Афганистан и северозападните райони на Пакистан. Общата им численност е около 42 000 000 души.
САЩ се отказаха от досегашната си стратегия и вече Пентагонът ще използва силите си за многобройни конфликти от по-нисък и най-разнообразен порядък - от тероризъм през кибератаки до защита на системите с космическо базиране-доста неясно и мъгляво обяснение.
Военачалниците от НАТО декларират,че са "много доволни" от развоя на операцията в  провинция Хелманд. Дали операцията е в отговор на отказът на талибаните за съвместно управление,защото те обявиха, че нямат намерение да участват в мирни преговори нито с властите в Кабул, нито със западните сили, тъй като се намират "на крачка от пълната победа"или резултат на дългосрочно планиране е много съмнително.Подобен  шамар САЩ не бяха получавали от войната във Виетнам. Колкото лесно се почва война, толкова трудно се приключва. Война може да се почне едностранно, но след първия изстрел вече няма как да се приключи едностранно,в този случай без съгласието на пущуните. Надеждите на НАТО и съюзниците му , че с преговори ще изведат войната в Афганистан от задънената улица, се провалиха.
Говорител на американската армия увери, че морските пехотинци срещат "минимална съпротива".  Това е вярно.В Афганистан е лесно да се овладее каквото и да било,защото талибаните винаги са водели партизанска война.Трудното е задържиш нещо след като го овладееш. Мощната офанзива срещу град Марджа, крепост на талибаните в южната афганистанска провинция Хелманд е напрактика влизане в един напуснат град,и поредният капан поставен от пущуните.За да се задържи провинция Хелманд,и да се въведе някакъв ред ще са необходими минимум 20000 щика, и то не от дезертиращите при талибаните войници на Карзай.След девет години обучение от чуждестранни инструктори, афганистанската армия остава неспособна и  нежелаеща да поеме отговорност за вътрешната сигурност.
До този момент операцията в Афганистан  е най-продължителната, най-кръвопролитната и най-сложната, която НАТО някога е предприемала. От свалянето на режима на талибаните през 2001 г. при бойни действия в Афганистан са убити почти 1600 войници на алианса и САЩ. Кампанията в Афганистан по начало не беше обезпечена с достатъчно ресурси и днес това продължава.
Ние все още си мислим, че можем да предложим на афганистанците плодовете на нашето  общество. Афганистанците искат свобода.И тяхната свобода за сега не съвпада с нашата демокрацията.
САЩ и НАТО знаят, че талибаните създават съдилища и други институции на местната власт в Южен Афганистан, като по този начин се противопоставят на централното управление в Кабул и на международните сили. Основен принос за това имат корупцията и некомпетентността на правителството на Карзай, особено на местно равнище. Така все повече  хора нямат друг избор, освен да се обърнат към талибаните. Дори техните строги изисквания да се спазват ислямските канони са за предпочитане пред тромавите и скъпи алтернативи, предлагани от правителството. Власт в сянка съществува в  над 30 от всичките 34 афганистански провинции, признават и натовски представители.
Старши сътрудник от разузнаването на НАТО предупреди, че талибаните са "сформирали правителство с вече избрани министри", което е готово да поеме управлението, когато сегашната власт претърпи поражение. 10 долара на ден, които за човек от западната цивилизация са нищожна сума, в Афганистан е заплата на държавен служител на престижен пост. Заплатата на афганистанските войници и полицаи, вдигната наскоро от $150 на $200, е под равнището, което талибаните плащат на своите бойци и те често преминават там където плащат повече.
Талибаните в Афганистан са провинциална и селска религиозна групировка и борбата срещу международните сили се крепи на тяхната интерпретация на джихада, една от основите на мирогледа им. Те непоклатимо вярват, че воюват с неверниците, окупирали тяхната земя.
Много афганистанци, живели при талибанския режим, признават, че талибаните не са нито бюрократи, нито демократи, а прагматици. Те виждат проблема и го решават по свой си начин. Всички помним как преди 10 години, през 2000-та година, годишното производство на опиум рязко падна от 4 тона до нула на следващия сезон. Това стана след нареждане на талибанския лидер молла Омар, който обяви опиума за "харам" - забранен. Такова постижение прилича повече на сън, отколкото на реална действителност. В момента има максимално производство на опиум и хероин.