Председателят на ЕС Херман ван Ромпой предупреди за мрачни икономически перспективи, белязани от индустриален спад след най-тежката рецесия през последните десетилетия. Милиардите , похарчени от правителствата за ограничаване на рецесията няма да направят Европа по-привлекателна за инвеститорите или да намалят 10% та безработица. Западна Европа рискува да загуби индустриалната си база. "Германия е изключението, но страните от Бенелюкс, Италия и Великобритания бързо се деиндустриализират".
Единната европейска валута навлезе в най-голямата буря от началото на съществуването си, отбелязва вестник "Индипендънт".
Опасенията за външния дълг сред световните инвеститори нарастват. Страховете за стабилността на гръцкия дълг растат от няколко месеца насам. Същите страхове плъзнаха и към Испания и Португалия.Еврото може да се преобърне, ако бурята стане по-жестока.Проблемите, които Атина стовари върху единната валута може да имат сериозни последици.Да се позволи на Брюксел да контролира отчетите на националните статистики - като начало ще е една от последиците от гръцката безотговорност.
Въпреки че няколко европейски страни са със слаби публични финанси, Гърция изпитва най-големи затруднения. Бюджетният дефицит на страната е изключително голям, както и външния й дълг. Наскоро от Европейската комисия установиха, че правителството на страната е фалшифицирало счетоводни данни, за да прикрие дълбочината на проблемите си.Тези проблеми можеха да бъдат диагностицирани по-рано, ако не беше членството на Гърция в еврозоната. Атина можеше евтино да финансира кредитите си през годините на икономически бум. Но след стагнацията на икономиката през световната рецесия, инвеститорите започват да се страхуват от девалвация. Европа трябва да сигнализира на финансовите пазари, че Гърция ще бъде подкрепена и няма да й бъде позволено да се потопи още.
Всички правителства в ЕС днес ще признаят нуждата от контрол и за наистина координирани действия в икономическата политика.Въпросът е до каква степен са готови да го направят и кой и как точно ще осъществява контрола.Само увеличаващ се надзор и дебат, движещ се в посока да се разреши на евробюрократите в Брюксел да налагат санкции на държавите в ЕС ,може да ни даде някакъв шанс в конкуренцията с Китай и САЩ,доколкото те все още се приемат като голям играч.
В момента обаче ЕС трябва да се съсредоточи върху сегашната опасност. Ако Гърция иска да остане в еврозоната, населението на страната трябва да се примири с тежките последици от строгите икономически мерки, които трябва да бъдат взети.За сега гърците не дават такива индикации.Отношението на гръцките профсъюзи и немощта и нежеланието на държавата да се справи с блокадите и стачките за пари и субсидии,играе лоша шега на еврото и еврозоната към която точно сега се е запътила изстрадала България.
И ако големите играчи на съюза като Германия ,Франция,искат да запазят цялостта на еврозоната, трябва да покажат недвусмислено на пазарите, че ще подкрепят Гърция.
Пазарната идея оцеля, но с цената на сериозно отстъпление по посока на повече регулация на финансовите пазари и нарастваща роля на държавата в управлението на икономиката. Гърция представлява повратна точка в историята на монетарния съюз на Европа и най-сериозния му проблем, която поставя на изпитания същността на системата. Отговорът на Европа може да оформи бюджетната координация за десетилетия напред.Правото да извършва одит на страни членки е първата крачка към по-централизирана система за бюджетно координиране.
Пазарите не приемат на сериозно обещанията на Гърция сама да запълни дупките в бюджета си.
Липсата на сериозна координация в икономиката естествено рефлектира и на външната политика на ЕС,доколкото има такава. Намекът е, че Вашингтон няма време за безплодни дискусии и очаква ЕС най-сетне да определи как точно ще изглежда неговото международно присъствие. Езикът на американската дипломация е доста променен. Белият дом тази седмици доста недипломатично предупреди, че президентът Барак Обама няма да присъства на срещата на високо равнище САЩ - ЕС, която трябваше се проведе през пролетта в Мадрид. Висш американски представител оправда президентското решение с объркаността, която цари в международното представителство на ЕС след влизането в сила на Лисабонския договор.
Не са по цветущи отношенията между Русия и ЕС. Те сега са на основа Съглашението за партньорство и сътрудничество 1994г.А това означава най-ниското ниво на международно сътрудничество,а и то изтече преди две години и за сега не е продължено. Москва не е настроена да жертва каквото и да било за ново съглашение с ЕС,след като е очевидна енергийната зависимост на Европа от Руския нефт и газ,и още повече соловта игра на европейските държави, дава на Русия много по-голям шанс за успешен политико-икономически рекет.Москва сега успешно прилага стрия принцип „разделяй и владей“ спрямо „обединена Европа“.
Европейският съюз изрази справедливия си гняв, лишавайки Гърция от правото й на глас на решаваща среща следващия месец.Министрите на икономиката и финансите от ЕС дадоха на Гърция краен срок до 16 март да докаже, че може да прилага големи ограничения на разходите си, за да намали дефицита си от най-високото равнище в ЕС - 12,7% - до 8,7% тази година. Гърция ще трябва да представи на ЕС първия доклад за напредъка си, откакто е под засилено наблюдение - ново правомощие, предоставено на Европейския съвет и Комисията от Лисабонския договор (член 121).Ако страната не успее да увери ЕС, че се отнася сериозно към ограниченията си, Комисията ще предложи допълнителни данъци и съкращения на разходите, които ще трябва да бъдат одобрени с квалифицирано мнозинство от Съвета. Гърция обаче няма да участва в гласуването.Символичното решение да отнеме правото на глас на Гърция на една среща няма никакво практическо значение, но то е повратен моментв конституционната история на ЕС и представлява загуба на суверинитет.
