Реформи срещу кризата в здравеопазването
България е в трудната ситуация да посреща предизвикателствата на икономическата криза на фона на тежкото наследство на едно провалено управление, оставило след себе си нереформирани публични сектори, колабирали солидарни системи и трудно преодолими финансови задължения. В тези условия е от особена важност системата на здравеопазване да бъде предпазена от по-нататъшен разпад, стабилизирана и структурно подготвена, за да може адекватно да посрещне медицинските потребности на българските граждани.
В условията на криза ДСБ поставя 3 приоритетни цели и предлага 13 конкретни мерки за постигането им.
Нужно е изработване на финансова и социална стратегия, осигуряваща мотивацията, запазването и развитието на кадровия ресурс в системата на здравеопазването, което да е в състояние да отговори на следните цели:
1. Осигуряване на достъпна за всеки един български гражданин здравна помощ
2. Гарантиране на модерна и качествена медицинска помощ чрез бързо преструктуриране на системата на здравеопазване
3. Налагане на максимална ефективност на публичните разходи за здравеопазване
Основните антикризисни мерки в областта на здравеопазването трябва да бъдат насочени в две основни направления:
А. Политика спрямо болничната помощ
1. Формиране от болниците на публичен регистър на безспорните и изискуеми задължения. (Създаване на яснота за размера и структурата на болничните задължения и оценка за качеството на мениджърските екипи, ръководещи болниците)
2. Формиране на регионални здравни рамки и стратегическа национална здравна рамка със задължителен характер, които да дефинират максималния необходим брой болнични легла, които могат да имат достъп до публичния ресурс. Формиране на модел на болнично здравеопазване, характеризиращ се с предвидимост на финансовия ресурс, нужен за осигуряване на качество, достъпност
3. Изработване на ценови механизъм за отчитане на различното качество при изпълнението на едни и същи клиницни пътеки в различните категории болници, заложени в националната здравна рамка
4. Замразяване на процедурите за закупуване с публични средства на апаратура и дълготрайни материални активи до приемане на здравната рамка. Утвърждаване на инвестиционна програма за обезпечаване на лечебните заведения съобразно целите в дългосрочната програма на МЗ.
5. Изработване на механизъм за остойностяване на труда в здравеопазването базиран на нивото на съответната болница и личната квалификация на работещите.
6. Въвеждане на електронно здравеопазване. Въвеждането на индивидуална електронна здравна карта води след себе си два основни ефекта. Първо, драстично намаляване на отчитането пред НЗОК на неизвършени медицински процедури и второ – решава проблема с достъпа на пациентите до специализирани изследвания в доболничната помощ. Чрез електронната си карта здравноосигуреният пациент се превръща в носител на собственото си право за определено количество медицински изследвания, необвързано с административно наложени лимити.
7. Средствата по програма „Човешки ресурси” на ЕС за здравеопазване (284 млн. лева) да бъдат насочени за извършване на структурната реформа.
8. Административна реформа на структурите на МЗ, съобрпазена с новите приоритети на здравната политика
Б. Лекарствена политика
9. Закриване на досега съществуващите (девет на брой) институции, отговарящи за формирането на лекарствената политика и за регулацията на цените на медикаментите и създаване на Агенция за лекарствена политика, регулация на цените и контрол върху лекарствената терапия към МС. - Административната реформа на институциите, формиращи регулацията на лекарствената политика е задължително условие за осигуряване на провеждането на единна политика, осигуряваща достъп на българските граждани до модерни лекарствени средства, координирана политика на регулация на цените и осигуряване на стабилност, устойчивост и предвидимост в отношенията между фармацевтичната индустрия и публичните фондове за здравеопазване. Причината за формиране на единна агенция на мястото на досегашната разпокъсана и некоординирана система е формиране на видимо за обществото и държавата място за среща на медицинската необходимост и финансовия/бюджетен ресурс
- Формирането на Агенцията създава ясна институционална отговорност в сферата на лекарствената ценова политика.
10. Изработване на комплексен механизъм за регулация на цените на медикаментите от Агенцията - Формиране на лекарствена политика и регулация, основани на приоритетите на Министерството на здравеопазването, които са базирани на социалната значимост на заболяванията
- Формиране на устойчиво по-висока база за качество и срещу изразходвания публичен ресурс
- Осигуряване на достъп до пазара на иновативни медикаменти
11. Прехвърляне на процедурите по разплащане на лекарства от МЗ към НЗОК
12. Въвеждане на принципа Заплащане за резултат при договаряне на скъпоструващи медикаменти. Въвеждането на този принцип гарантира лечението със скъпоструващи медикаменти на нуждаещите се от него български граждани, като същевременно превръща фармацевтичната индустрия от фактор за корупционен натиск върху публичните фондове в активен контрольор на показанията, стандартите и методите на прилагане на тези медикаменти.
13. Допускане на тръжни процедури за лекарства с публични средства на не повече от един представител на производителя за определена лекарствена позиция. Такъв подход ще елиминира практиката на участие в търговете с няколко фиктивни представители, задаващи по-ниски цени, с цел отстраняване на конкуренцията. Подобна промяна ще осигури реална ценова конкуренция между фирмите и ще даде възможност за договаряне на по-големи обеми с наличния финансов ресурс.
ДСБ
