събота, 20 февруари 2010 г.

ИА „Морска администрация” с над 3000 проверки за опазване на околната среда


петък, 19 февруари 2010 г.

УКРАЙНА СЕ ВРЪЩА ПРИ РУСИЯ

.

Вторият кръг на президентските избори в Украйна не успя да сложи категоричен край в битката между Виктор Янукович и премиера Юлия Тимошенко за поста на държавен глава. Макар украинска ЦИК да обяви, че лидерът в изборите вече не може да бъде променен, резултатите им вероятно ще повлекат тежко и продължително съдебно оспорване, подето от Тимошенко. Юлия Тимошенко направи изявления, далечни от демократичните идеали: “Ще има толкова тура, колкото потрябва, стига победител да съм аз”.Освен това, веднага след първия тур заявила, че първата й стъпка като президент ще бъде да промени конституцията.Това от своя страна ще увеличи риска от политически вакуум и допълнителна икономическа нестабилност за 46-милионната Украйна. Евентуална политическа криза ще забави допълнително и опитите на Киев да убеди МВФ да възстанови спасителната си програма от $24.5 млрд., която прекрати миналата година.
Победителят от вота получи етнически разделена страна с икономика на ръба на краха , слаби перспективи за скорошно присъединяване към ЕС и НАТО, нестабилни отношения със съседна Русия и неяснота относно статуса й на ключов енергиен транзитьор за Европа. Завещанието на оранжевата революция обаче все пак не е единствено хаос - днес Украйна има най-свободните медии в постсъветското пространство, откритост към външния свят и функционираща многопартийна система, които преди пет години още бяха немислими.
Украйна не е изпълнила докрай своите задължения към ЕС, свързани с реформите.
Страната е получила 11 млрд. долара от договорените с фонда . МВФ взе решение да не превежда останалите пари докато Украйна не проведе икономически реформи и е сред най-засегнатите страни от кризата.
 Института за национална сигурност на Украйна неотдавна публикува аналитичен материал, който не изключва възможността за създаването на протекторат и териториалното деление на Украйна от Русия. Това не е празен разговор, а почти официалната гледна точка на Москва,(според някои"западни наблюдатели"). 
От друга страна, е налице конфликт на идентичност в Украйна, естествено, на индивидуално ниво.В това отношение, Русия не е изправена пред цялата страна, а само пред част от нея, и то -  малцинство. Правителството на Украйна иска да спечели правото да разполага с отделна история, включително и собственият си исторически мит.
Москва и Киев имат различен поглед към модела на националната сигурност. Украйна иска да се превърне в органична част от Евроатлантическата система. Това не означава непременно, членство в НАТО (макар че, през 2003 г. страната прие закон да се присъедини в бъдеще в тази организация), но включва военно- политическа интеграция със Запада.На Украйна е предложено да се присъедини към състава на Силите за бързо реагиране на НАТО през 2015-2016 г. съобщи преди двадесетина дни на журналисти говорителят на военния комитет на Северноатлантическия алианс полк. Масимо Паници.„Украйна ще бъде първата държава, която не е член на НАТО, участваща в Силите за бързо реагиране на Алианса”.
 Години наред Русия и повечето държави от ЕС водят антиукраинска политика,страейки се всячески да я заобиколят с най-различни разумни или не проекти за нови газопроводи и нефтопроводи.Представете си как се чувстват украинците. В случай ,че след изборите се стабилизират отношенията Украйна-Русия-ЕС,част от тези многомилиардни проекти могат да се обезмислят или поне да станат по-обосновани икономически.

Единната европейска валута в буря

.


Председателят на ЕС Херман ван Ромпой предупреди за мрачни икономически перспективи, белязани от индустриален спад след най-тежката рецесия през последните десетилетия. Милиардите , похарчени от правителствата за ограничаване на рецесията няма да направят Европа по-привлекателна за инвеститорите или да намалят 10% та  безработица. Западна Европа рискува да загуби индустриалната си база. "Германия е изключението, но страните от Бенелюкс, Италия и Великобритания бързо се деиндустриализират".
Единната европейска валута навлезе в най-голямата буря от началото на съществуването си, отбелязва вестник "Индипендънт".
Опасенията за външния дълг сред световните инвеститори нарастват. Страховете за стабилността на гръцкия дълг растат от няколко месеца насам. Същите страхове плъзнаха и към Испания и Португалия.Еврото може да се преобърне, ако бурята стане по-жестока.Проблемите, които Атина стовари върху единната валута може да имат сериозни последици.Да се позволи на Брюксел да контролира отчетите на националните статистики - като начало ще е една от последиците от гръцката безотговорност.
Въпреки че няколко европейски страни са със слаби публични финанси, Гърция изпитва най-големи затруднения. Бюджетният дефицит на страната е изключително голям, както и външния й дълг. Наскоро от Европейската комисия установиха, че правителството на страната е фалшифицирало счетоводни данни, за да прикрие дълбочината на проблемите си.Тези проблеми можеха да бъдат диагностицирани по-рано, ако не беше членството на Гърция в еврозоната. Атина можеше евтино да финансира кредитите си през годините на икономически бум. Но след стагнацията на икономиката през световната рецесия, инвеститорите започват да се страхуват от девалвация. Европа трябва да сигнализира на финансовите пазари, че Гърция ще бъде подкрепена и няма да й бъде позволено да се потопи още.
Всички правителства в ЕС днес ще признаят нуждата от контрол и за наистина координирани действия в икономическата политика.Въпросът е до каква степен са готови да го направят и кой и как точно ще осъществява контрола.Само увеличаващ се надзор и дебат, движещ се в посока да се разреши на евробюрократите в Брюксел да налагат санкции на държавите в ЕС ,може да ни даде някакъв шанс в конкуренцията с Китай и САЩ,доколкото те все още се приемат като голям играч.
В момента обаче ЕС трябва да се съсредоточи върху сегашната опасност. Ако Гърция иска да остане в еврозоната, населението на страната трябва да се примири с тежките последици от строгите икономически мерки, които трябва да бъдат взети.За сега гърците не дават такива индикации.Отношението на гръцките профсъюзи и немощта и нежеланието на държавата да се справи с блокадите и стачките за пари и субсидии,играе лоша шега на еврото и еврозоната към която точно сега се е запътила изстрадала България.
И ако големите играчи на съюза като Германия ,Франция,искат да запазят цялостта на еврозоната, трябва да покажат недвусмислено на пазарите, че ще подкрепят Гърция.
Пазарната идея оцеля, но с цената на сериозно отстъпление по посока на повече регулация на финансовите пазари и нарастваща роля на държавата в управлението на икономиката. Гърция представлява повратна точка в историята на монетарния съюз на Европа и най-сериозния му проблем, която поставя на изпитания същността на системата. Отговорът на Европа може да оформи бюджетната координация за десетилетия напред.Правото да извършва одит на страни членки е първата крачка към по-централизирана система за бюджетно координиране.
Пазарите не приемат на сериозно обещанията на Гърция сама да запълни дупките в бюджета си.
Липсата на сериозна координация в икономиката естествено рефлектира и на външната политика на ЕС,доколкото има такава. Намекът е, че Вашингтон няма време за безплодни дискусии и очаква ЕС най-сетне да определи как точно ще изглежда неговото международно присъствие. Езикът на американската дипломация е доста променен. Белият дом тази седмици доста недипломатично предупреди, че президентът Барак Обама няма да присъства на срещата на високо равнище САЩ - ЕС, която трябваше се проведе през пролетта в Мадрид. Висш американски представител оправда президентското решение с объркаността, която цари в международното представителство на ЕС след влизането в сила на Лисабонския договор.
Не са по цветущи отношенията между Русия и ЕС. Те сега са на основа Съглашението за партньорство и сътрудничество 1994г.А това означава най-ниското ниво на международно сътрудничество,а и то изтече преди две години и за сега не е продължено. Москва не е настроена да жертва каквото и да било за ново съглашение с ЕС,след като е очевидна енергийната зависимост на Европа от Руския нефт и газ,и още повече соловта игра на европейските държави, дава на Русия много по-голям шанс за успешен политико-икономически рекет.Москва сега успешно прилага стрия принцип „разделяй и владей“ спрямо „обединена Европа“.

Европейският съюз  изрази справедливия си гняв, лишавайки Гърция от правото й на глас на решаваща среща следващия месец.Министрите на икономиката и финансите от ЕС дадоха на Гърция краен срок до 16 март да докаже, че може да прилага големи ограничения на разходите си, за да намали дефицита си от най-високото равнище в ЕС - 12,7% - до 8,7% тази година.  Гърция ще трябва да представи на ЕС първия доклад за напредъка си, откакто е под засилено наблюдение - ново правомощие, предоставено на Европейския съвет и Комисията от Лисабонския договор (член 121).Ако страната не успее да увери ЕС, че се отнася сериозно към ограниченията си, Комисията ще предложи допълнителни данъци и съкращения на разходите, които ще трябва да бъдат одобрени с квалифицирано мнозинство от Съвета. Гърция обаче няма да участва в гласуването.Символичното решение да отнеме правото на глас на Гърция на една среща няма никакво практическо значение, но то е повратен моментв конституционната история на ЕС и представлява  загуба на суверинитет.

Кампанията в Афганистан





Според плановете на алианса изтеглянето на чуждестранните контингенти трябваше да започне през 2011 г. - нещо, което с оглед на настоящата ситуация в страната изглежда трудно постижимо. Конкретен график за изтегляне на съюзниците няма да бъде предложен, но ще бъдат обявени "нови цифри" във връзка с подкрепленията за афганистанска армия и полиция, отбеляза британският премиер Гордън Браун на конференцията в Лондон. Няма да има бързо изтегляне от Афганистан, дори след като бъде въведена новата западна стратегия за страната, заявиха външни министри на страни-членки на ЕС  пак там.
Америка вече не вярва в главната стратегия на НАТО,която даваше надежда за достойно измъкване от Афганистан. Трябва да се отговори на въпроса: как  да изглежда "победата"? Опитът показва, че войната в Афганистан ще засили до голяма степен радикализацията на други ислямски групировки в този регион.До този момент няма ясни цели за военната авантюра.За това не са виновни натовските и американски грнерали,защото няма ясни политически цели.Това означава ,че победа в Афганистан не може да има.
Русия е готова да предостави на НАТО хеликоптерна техника, за да подпомогне усилията на алианса в Афганистан. Но забележете-на търговска основа! В тази обстановка България няма друг избор, освен да не се оставя да бъде въвличана още повече с допълнителни сили в една обречена кауза.
Особено решаващо за  Афганистан е положението в съседен Пакистан . Силите на НАТО нямат шанс да постигнат и най-малък успех срещу талибаните от афганистанската страна на границата, ако Исламабад не натиска техните съюзници от обратната посока.  В Пакистан са сплетени на кълбо племенната вражда, военните, наркобароните и радикалните ислямисти. Хиляди бунтовници, непрочели никога нищо освен Корана, атакуват армейските постове.Източните сунити колят западните шиити. Най-популярният политик в Пакистан (страна, която притежава ядрено оръжие!) според допитванията съвсем не е Бхуто, нито Мушараф, а Осама бин Ладен.
Възможно е Пакистан  да не бъде в състояние да съхрани целостта си и преди всичко пущуните да успеят да изтрият от лицето на земята линията Дюран /афганско-пакистанската граница/. Жизненото пространство на пущуните да бъде увеличено за сметка на щата Пенджаби в Пакистан и таджикските територии в Афганистан.  Пущуните са европеиден ираноезичен народ, населяващ югоизточната част на Афганистан и северозападните райони на Пакистан. Общата им численност е около 42 000 000 души.
САЩ се отказаха от досегашната си стратегия и вече Пентагонът ще използва силите си за многобройни конфликти от по-нисък и най-разнообразен порядък - от тероризъм през кибератаки до защита на системите с космическо базиране-доста неясно и мъгляво обяснение.
Военачалниците от НАТО декларират,че са "много доволни" от развоя на операцията в  провинция Хелманд. Дали операцията е в отговор на отказът на талибаните за съвместно управление,защото те обявиха, че нямат намерение да участват в мирни преговори нито с властите в Кабул, нито със западните сили, тъй като се намират "на крачка от пълната победа"или резултат на дългосрочно планиране е много съмнително.Подобен  шамар САЩ не бяха получавали от войната във Виетнам. Колкото лесно се почва война, толкова трудно се приключва. Война може да се почне едностранно, но след първия изстрел вече няма как да се приключи едностранно,в този случай без съгласието на пущуните. Надеждите на НАТО и съюзниците му , че с преговори ще изведат войната в Афганистан от задънената улица, се провалиха.
Говорител на американската армия увери, че морските пехотинци срещат "минимална съпротива".  Това е вярно.В Афганистан е лесно да се овладее каквото и да било,защото талибаните винаги са водели партизанска война.Трудното е задържиш нещо след като го овладееш. Мощната офанзива срещу град Марджа, крепост на талибаните в южната афганистанска провинция Хелманд е напрактика влизане в един напуснат град,и поредният капан поставен от пущуните.За да се задържи провинция Хелманд,и да се въведе някакъв ред ще са необходими минимум 20000 щика, и то не от дезертиращите при талибаните войници на Карзай.След девет години обучение от чуждестранни инструктори, афганистанската армия остава неспособна и  нежелаеща да поеме отговорност за вътрешната сигурност.
До този момент операцията в Афганистан  е най-продължителната, най-кръвопролитната и най-сложната, която НАТО някога е предприемала. От свалянето на режима на талибаните през 2001 г. при бойни действия в Афганистан са убити почти 1600 войници на алианса и САЩ. Кампанията в Афганистан по начало не беше обезпечена с достатъчно ресурси и днес това продължава.
Ние все още си мислим, че можем да предложим на афганистанците плодовете на нашето  общество. Афганистанците искат свобода.И тяхната свобода за сега не съвпада с нашата демокрацията.
САЩ и НАТО знаят, че талибаните създават съдилища и други институции на местната власт в Южен Афганистан, като по този начин се противопоставят на централното управление в Кабул и на международните сили. Основен принос за това имат корупцията и некомпетентността на правителството на Карзай, особено на местно равнище. Така все повече  хора нямат друг избор, освен да се обърнат към талибаните. Дори техните строги изисквания да се спазват ислямските канони са за предпочитане пред тромавите и скъпи алтернативи, предлагани от правителството. Власт в сянка съществува в  над 30 от всичките 34 афганистански провинции, признават и натовски представители.
Старши сътрудник от разузнаването на НАТО предупреди, че талибаните са "сформирали правителство с вече избрани министри", което е готово да поеме управлението, когато сегашната власт претърпи поражение. 10 долара на ден, които за човек от западната цивилизация са нищожна сума, в Афганистан е заплата на държавен служител на престижен пост. Заплатата на афганистанските войници и полицаи, вдигната наскоро от $150 на $200, е под равнището, което талибаните плащат на своите бойци и те често преминават там където плащат повече.
Талибаните в Афганистан са провинциална и селска религиозна групировка и борбата срещу международните сили се крепи на тяхната интерпретация на джихада, една от основите на мирогледа им. Те непоклатимо вярват, че воюват с неверниците, окупирали тяхната земя.
Много афганистанци, живели при талибанския режим, признават, че талибаните не са нито бюрократи, нито демократи, а прагматици. Те виждат проблема и го решават по свой си начин. Всички помним как преди 10 години, през 2000-та година, годишното производство на опиум рязко падна от 4 тона до нула на следващия сезон. Това стана след нареждане на талибанския лидер молла Омар, който обяви опиума за "харам" - забранен. Такова постижение прилича повече на сън, отколкото на реална действителност. В момента има максимално производство на опиум и хероин.

КАТАСТРОФАЛНИ СЦЕНАРИИ



четвъртък, 18 февруари 2010 г.

ЛОШИ НОВИНИ:ИРАН И АТОМНИТЕ БОМБИ



http://yphalachev1.blogspot.com/


Иран има вече 2.06 тона  ниско обогатен уран, достатъчен да осигури материал за 1-2 атомни бомби  пише в доклад на  МААЕ  подготвен за срещата на 1-5 март.
 Иран демонстративно и открито предизвиква световния ред,предизвиква ценностите на световната цивилизация.За много държави санкциите са сериозно усилие над самите себе си,усилие за самоограничение,особено когато въпроса докосне бизнеса.Турция и Иран подписаха меморандум за взаимно разбирателство в енергийния сектор.Според този документ, Турция ще получи право на продажба на 17,5 милиарда куб.м. газ годишно и сега именно иранския газ ще бъде приоритетна ресурсна база за газопровода "Набуко".В случай, че споразумението бъде реализирано, на позициите на Русия на европейския газов пазар може да бъде нанесен сериозен удар.САЩ , НЕ СМЯТАТ , че Иран трябва да е част от проектите за южен енергиен коридор на този етап.
Изглежда на Иран не му е нужно да създава или използва ядрено оръжие.За Техеран е напълно достатъчна моралната победа над християнския,конфуцианския и останалия свят,който не желае да жертва спокойствието си,един свят като,че ли останал без достоинство.ЕС,САЩ,Русия,Китай,Индия колкото и да се различават в ежедневните политически дискусии се оказаха в един отбор.Те разбраха ,че Иран нарушава не само нормите на безопастност,нарушиха ги и Израел,Индия и Пакистан и някои други,а Иран нарушава световния етичен кодекс.Най накрая Запада и Изтока трябва да признаят че такъв кодекс съществува,че има една цивилизация.В противен случай ще трябва някой друг да строи нов свят,нова цивилизация-може би ислямски.
Заради зависимостта си от иранския петрол и газ Китай е смятан за най-слабото звено в стремежа на международната общност  за предприемане на наказателни мерки срещу Техеран.
Трите западни държави, постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - САЩ, Франция и Великобритания, се опитват да убедят другите две постоянни членки - 
Русия и Китай - да подкрепят налагането на нови по-сурови санкции на Иран.
Най-сериозни позиции в Иран имат швейцарската компания Vitol,швейцарско-холандската Trafigura,френската Total,швейцарската Glencore , британската British Petrolium и индийската Reliance.
Китайската SINOPEC и иранската National Iranian Oil Refining and Distribution Company са подписали  меморандум за сътрудничество и строителство на нефтопреработвателни предприятия в Иран.
Иранската ядрена програма стартира  през 50-те години на ХХ век, със значителната помощ на Съединените щати като част от проекта „Атоми за мир”. След революцията през 1979-а, довела до установяване на ислямския режим, Иран първоначално спира , но впоследствие разработва почти сам програмата.  Русия участва активно в развитието на иранската ядрена енергетика. 
Амбициите на Иран са ясни-да се противодейства на Израел, който отказва да подпише договора за ядрено разоръжаване, не допуска инспектори от МААЕ на своя територия и не дава информация дали разполага с ядрени оръжия.Според военни аналитици е сигурно , че Тел Авив има почти 400 ядрени бойни глави.

'
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс. За контакти: yphalachev@gmail.com