Италия и Гърция влязоха в еврозоната с бюджетни дефицити не отговарящи на изискванията на Евросъюза.Вместо да повишат данъците и съкратят разходите,правителствата на тези страни изкуствено занижиха дефицитите в бюджета с помощта на вторични финансови инструменти.
Вторичните финансови инструменти не са кой знае какво зло и в много случаи помагат за справяне с дълговете по пътя на замяна на фиксирания размер с плаващ или обратно.Обаче гърците са отишли твърде далеч.За да получат необходимите средства,гръцките политици и високопоставени бюрократи са заложили дългосрочно държавните летища и шосета.Заложили и доходите от държавната си лотария.Излъгали в отчетността, и сделките били отразени като продажба,а не като заем.
По сведения които в последно време се прокрадват в американските медии,може да се направи извода за целенасочените действия на на американската банкова индустрия срещу еврото,еврозоната чрез способи,даващи възможност на някои европейски правителства да скрият истинският размер на бюджетния дефицит.Основният заподозрян е Goldman Sachs.
Всичко има и малко по-далечна история.През 2001,непосредствено след влизането на Гърция в еврозоната Goldman помогнали на гръцкото правителство за заем от няколко милиарда,които били прикрити като операция по конвертиране на валута,посредством което бил прикрит дефиците в бюджета.
Посредством инструменти разработени от Goldman Sachs, JPMorgan Chase и още няколко големи финансови“институции“ в последствие продължава измамата на европейския надзор,доколкото може да се говори за такъв.Банките предоставяли солидни налични средства на изпадналите в затруднение европейски правителства,чрез сделки който не се регистрирали като заеми,въпреки,че представляват точно това и въвеждат европейските контрольори в заблуждение за истинските размери на държавния дълг.
Разбира се не можем да виним частни финансови институти за измамата.Основните консуматори са правителствата на Гърция,Италия и още някои страни от еврозоната,в желанието си да отложат решаването на проблема до края на мандата или очаквайки икономическо чудо.Оказа се,че сделки в интерес на националната сигурност и здравеопазването въобще не са били контролирани.Наличието на подобни вторични финансови инструменти дават голяма доза неопределеност при оценяване мащаба на кризата на държави с двойно счетоводство.
