неделя, 18 юли 2010 г.

РАЗВЕДРЯВАНЕ МЕЖДУ ИЗРАЕЛ,ПАЛЕСТИНА И АРАБИТЕ?




Неотдавна във Вашингтон Обама обяви,че се надява индиректните разговори между Израел и палестинците да прераснат в официални преговори.Обама обяви, че вярва на израелската комисия, която прави разследването.„Вярвам, че премиерът Нетаняху иска мир. Мисля, че е готов да поеме някои рискове в името на мира".Изведнъж американският президент стана мил с израелския премиер, гневът заради израелските селища и блокадата на Газа изглежда забравен.
 Забележително,е че външният министър на България,бе първият вестоносец за разведряването.Младенов направи изключително дружелюбни коментари към еврейската държава в игнорирайки общоприетата в последно време норма на поведение към Израел, за засипване с критики."
По официална информация от Египет ,Мубарак е потвърдил необходимостта от подготовка на „адекватни условия за създаването на две държави” , имайки предвид създаване на суверенна палестинска държава.Генералният секретар на Арабската лига Амр Муса искал писмени гаранции, преди палестинците да преминат към директни преговори с Израел.
Палестинският президент Махмуд Аббас и израелският премиер Бенямин Нетаняху се срещнаха поотделно с египетския президент Хосни Мубарак, за да разговарят за възможността за провеждане на преки преговори между израелци и палестинци в опит за възстановяване на мира в Близкия изток.

сряда, 14 юли 2010 г.

Босна и Херцеговина е изправена пред катастрофа

Европейското гражданство не премахва нациите, напротив, то въвежда обща принадлежност, която всеки приема с ясното съзнание, че продължава да принадлежи към собствената си нация.То може да бъде пример и убежище за балканските народи и да спомага за заздравяване на отношенията им при пълно зачитане на тяхната самоличност.
Босна и Херцеговина е изправена пред катастрофа.В страната се засилват етническото напрежение и симптомите на разцепване. Днес всички се чувстват третирани несправедливо, а по-нататъшната радикализация може да стигне дотам, че политиците да изгубят контрол върху масите.Сърбите негодуват, че стремежът да се създаде комплексна система на управление и по-силна централна власт подкопава позициите им. Сюлейман Тихич, лидер на Босненската мюсюлманска партия, най-голямата партия в БиХ, се опасява, че на хоризонта се задава война. Една от причините за неефикасността на властта във федерацията е механизмът за гласуване. Той позволява на малък брой депутати босненски сърби в парламента на БиХ да блокират всяко решение или законопроект. Въпреки че те са по-малко от една четвърт от парламента на БиХ.
Политическият елит на Босна отхвърли пакета от конституционни реформи, иницииран от ЕС и САЩ, чиято цел бе да преодолее политическото буксуване и да ускори подготовката на страната за членство в ЕС и НАТО. Върховният представител на международната общност, висшата политическа фигура в страната, избиран от Европарламента, удължи мандатите на чуждестранните съдии и прокурори. Това решение обаче бе посрещнато на нож от Република Сръбска (РС), един от двата автономни субекта на БиХ - другият е федерацията между босненските мюсюлмани (бошняците) и хърватите. Босненските сърби по принцип са недоволни от правомощията на службата на Върховния представител, който има право да налага закони и да уволнява местни ръководители заради обструкциите им.
Додик не се е отказал от крайната си цел - референдум за независимост. Той смята, че БиХ "е виртуална и безсмислена страна, подкрепяна единствено от международната общност". И вече обяви, че един ден ще проведе референдум за отделяне на РС от Босна.
Усетили слабостта на международната общност, лидерите на хърватската общност пък зоват за създаването на трета федерална единица, в която ще бъдат мнозинство,което ще предизвика единствено по-нататъшна маргинализация и по-голяма мизерия сред намаляващата хърватска общност. "Босненските хървати може да защитят националните си интереси само чрез преговори и компромис", смята той.
В отговор бошняците се опитват да засилят доминиращото си присъствие в държавните институции и федералните структури.
Международната общност се провали в изработването на ясна стратегия за Босна. Върховният представител пък вече е част не от решението, а от проблема.
Икономическата ситуация засилва социалното разслоение. През 2009 г. над 70 000 босненци са загубили работата си поради преки или косвени последици от глобалната икономическа криза.В същото време изпратените от чужбина преводи са намалели с 20%, а щедрото кредитиране рязко е спряло, след като банковият сектор на страната регистрира 42%-ов спад на печалбите.
Двата полунезависими субекта Република Сръбска и Босненско-хърватската федерация имат свои правителства и парламенти. Отделно има централни институции, свързващи двата субекта. Федерацията на бошняците и хърватите е разделена на 10 самоуправляващи се кантона. Босна е една от най-свръхадминистративните държави в света, с 13 различни нива на управление и над 160 министерства. И всички те изяждат близо 50 на сто от БВП.
Водачът на Ислямската общност Мустафа Церич е директно включен в политическите процеси в тази страна. Изявленията, които той прави са ясен сигнал и за сърбите, и за хърватите, че трябва да се разтревожат.На изявлението на Церич в интервю за “Дневни аваз”, че е “време Турция да засили ангажимента си на Балканите, които държа стабилни в продължение на 500 години” и на неговите твърдения, че “Европа е поставила бошняците в своеобразно гето”.
Сърбите, и хърватите би трябвало да се загрижат и замислят “по какъв начин би трябвало да се устрои Босна, за да не бъдат те надвити и да не се сбъднат мераците на мюсюлманите.Но изглежда омразата между тях е още по-голяма и ще надделее над разума.

ВОЛЖСКА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ В РУСИЯ.




+++
През 1920 г. Ленин с декрет преименува българите в Русия на татари. В Русия все още не могат да понесат,че два века са били зависими,подчинени и дълго време са плащали данък на българските владетели.След победата над българите Иван Грозни прибавя към титлата си Велик Княз(Цар )Камски и Български,която е използвал и неговия дядо.Тази титла се запазва при всички руски царе до 1917 г.
Татарстан е в състава на Руската Федерация. Има площ 67 836 км² и население над 3 800000 души 2002 г. Образуван е на 27 май 1920 г. Столица-Казан.Казан е основан през 10 век от волжските българи като укрепление по тяхната гарница с фино-угърските племена (мари, удмурти). През 11-12 век се превръща в търговски център на търговския път, свързващ Северна Европа с Близкия Изток.
Основният ресурс в недрата на републиката е нефтът. Татарстан разполага с 800 млн. тона извлекаем нефт; размера на прогнозираните запаси съставлява над 1 млрд. тона. Налага се мнението за необходимостта от пренаписването на историята на Татарстан и признаването, че по-голямата част от така наречените татари са потомци на насилствено преименуваните наследници на хан Котраг. През 1920 г. В.И. Ленин с декрет преименува българите в Русия на татари. От 1991 г. неправителствени организации работят за възстановяването на историческата истина. Особено активна е Международната академия за българщина, изкуство и култура. За пръв път след 1920 г. при предстоящото преброяване на населението в Русия ще има и графа "българин".Предполагаемият брой на българите в Татарстан е около 2000000.Волжка България е името, съгласно руската история, на Велика България в която остава част от прабългарското племе, по поречието на Волга след 660 г. с държавен глава хан Котраг, един от синовете на хан Кубрат.През 922 г., след като обявяват своята независимост от Хазарския хаганат, изповядващ юдаизма, волжките българи приемат исляма. Според „Джагфар Тарихи“ т.нар. Сакланска династия е разклонение на династията Дуло. През целият период от основаването на Волжка България, чак до падането на Казанското Канство, и годините след него, Русия е била силно влияна от процесите във съседката си, и открито е копирала всичко което е могла. Стотици видни аристократи от Волжка България, се вливат във структурите на новосъздадената Руска Империя, а най-прочутите български майстори, се заемат да променят аграрният вид на Руските столици, и да създадат един европеиски изглед на съответните градове. До 19 век, присъствието на българите във Волгоуралието е факт, който се отрича за пръв път от новата Болшевишка власт, уплашена от силното българско лоби във новата "народна" Русия. Първите контакти и културни връзки между двете държави, обуславят доминиращата роля на българската цивилизация. През периода от 10-12 век.Подобно българският цар Теодор Светослав, който през зимата на 1307-1308, спасява Константинопол от глад, и за Волжка България е записано че през 1229 е пратила в дар 30 кораба пшеница(вървели нагоре, срещу течението на Волга) на Русия. Знаменателно е, че българите не веднъж спасят враговете си от глад, както на Волга, така и на Дунава, което и обуславя по-късно нашите национални трагедии. За Кралица Олга , майка на Светослав I, руският източник "родословец на руските князе", казва:"Игор взе жена в Булгария, която за него се казва Олга(защото след като приема Християнската вяра, се преименува на Елена - бел.ред.) И бе тя мъдра и велика."
В "Тверската летопис" е отбелязано, че жената на княз Андрей Боголюбски също е българка. Според различни волжки историци и етнографи, повече от 500, от най-видните руски фамилии през 19 и 20 век, има своя корен именно от земите на Идел-Уралските републики във Руската Федерация. Любопитно е че след превземането на Волжка България от руснаците, на печата на руския владетел Михаил Фьодорович Романов - е имало надпис на руски със думите "Цар на земите Камски и Болгарски, Цар Казански и Астрахански". Използването на титлата Цар, само по себе си отново е българско влияние над Руснаците, който я възприемат едва през 15 век. В “Именник на българските канове” пише, че българите са имали своя държава в Европа 515 години преди Аспаруховите българи да преминат Дунава (680 г.). Текстът гласи “Тези пет князе управляваха оттатък Дунава петстотин и петнадесет години с остригани глави. И след това премина отсам Дунав княз Исперих, също и досега.” Тази българска държава възникнала през 165 г. в района на Кавказко-Черноморския басейн.
Арменският историк Мовсес Хоренаци (V век) пише, че още II в. пр. Хр. в Кавказ е имало българска земя.В “География на Птоломей” (II век) е обозначено, че в земите на север от Черно море живее народ с името “буленсии”.Подобни сведения откриваме в картата на Евсевий Хиероним (268 г.), а също и в летописите на Егише Вартапет (V век), Захарий Ритор (VI век), Михаил Сирийски (VII век).Баварският историк Авентиус (XVI век) твърди, че българи и баварци имат общ произход и между V – I в. пр. Хр. са живели заедно в Кавказ. Такива сведения има и в хрониката на манастира Мелк.В Кавказ и северното Черноморие са открити останки от множество български градове: Булкар – Балк, Анзи, Химар, Кумух, Салтов, Маяки и деснобрежното Цимлянско градище, както и съвременните селища Балхар и Кубачи в Дагестан. За създател на Стара Велика България се смята Авитохол, а неин последен владетел е Кубрат.Още през IV век българи се заселват в Панония. По-късно, част от тях заедно с хуните на Атила достигат до Апенините и територията на днешна Франция. След смъртта на Атила в 453 г., българите започват системни нападения на земите на юг от Дунав, а от началото на VI век датират и първите трайни поселения на Балканския полуостров.
Сред институциите на Волжска българия централно място заема Народният събор,който е имал съвещателен характер.



За по-подробни сведения един добър научен труд:
ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ:
Военна история на българите от древността до наши дни

.
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс. За контакти: yphalachev@gmail.com