+++
През 1920 г. Ленин с декрет преименува българите в Русия на татари. В Русия все още не могат да понесат,че два века са били зависими,подчинени и дълго време са плащали данък на българските владетели.След победата над българите Иван Грозни прибавя към титлата си Велик Княз(Цар )Камски и Български,която е използвал и неговия дядо.Тази титла се запазва при всички руски царе до 1917 г.
Татарстан е в състава на Руската Федерация. Има площ 67 836 км² и население над 3 800000 души 2002 г. Образуван е на 27 май 1920 г. Столица-Казан.Казан е основан през 10 век от волжските българи като укрепление по тяхната гарница с фино-угърските племена (мари, удмурти). През 11-12 век се превръща в търговски център на търговския път, свързващ Северна Европа с Близкия Изток.
Основният ресурс в недрата на републиката е нефтът. Татарстан разполага с 800 млн. тона извлекаем нефт; размера на прогнозираните запаси съставлява над 1 млрд. тона. Налага се мнението за необходимостта от пренаписването на историята на Татарстан и признаването, че по-голямата част от така наречените татари са потомци на насилствено преименуваните наследници на хан Котраг. През 1920 г. В.И. Ленин с декрет преименува българите в Русия на татари. От 1991 г. неправителствени организации работят за възстановяването на историческата истина. Особено активна е Международната академия за българщина, изкуство и култура. За пръв път след 1920 г. при предстоящото преброяване на населението в Русия ще има и графа "българин".Предполагаемият брой на българите в Татарстан е около 2000000.Волжка България е името, съгласно руската история, на Велика България в която остава част от прабългарското племе, по поречието на Волга след 660 г. с държавен глава хан Котраг, един от синовете на хан Кубрат.През 922 г., след като обявяват своята независимост от Хазарския хаганат, изповядващ юдаизма, волжките българи приемат исляма. Според „Джагфар Тарихи“ т.нар. Сакланска династия е разклонение на династията Дуло. През целият период от основаването на Волжка България, чак до падането на Казанското Канство, и годините след него, Русия е била силно влияна от процесите във съседката си, и открито е копирала всичко което е могла. Стотици видни аристократи от Волжка България, се вливат във структурите на новосъздадената Руска Империя, а най-прочутите български майстори, се заемат да променят аграрният вид на Руските столици, и да създадат един европеиски изглед на съответните градове. До 19 век, присъствието на българите във Волгоуралието е факт, който се отрича за пръв път от новата Болшевишка власт, уплашена от силното българско лоби във новата "народна" Русия. Първите контакти и културни връзки между двете държави, обуславят доминиращата роля на българската цивилизация. През периода от 10-12 век.Подобно българският цар Теодор Светослав, който през зимата на 1307-1308, спасява Константинопол от глад, и за Волжка България е записано че през 1229 е пратила в дар 30 кораба пшеница(вървели нагоре, срещу течението на Волга) на Русия. Знаменателно е, че българите не веднъж спасят враговете си от глад, както на Волга, така и на Дунава, което и обуславя по-късно нашите национални трагедии. За Кралица Олга , майка на Светослав I, руският източник "родословец на руските князе", казва:"Игор взе жена в Булгария, която за него се казва Олга(защото след като приема Християнската вяра, се преименува на Елена - бел.ред.) И бе тя мъдра и велика."
В "Тверската летопис" е отбелязано, че жената на княз Андрей Боголюбски също е българка. Според различни волжки историци и етнографи, повече от 500, от най-видните руски фамилии през 19 и 20 век, има своя корен именно от земите на Идел-Уралските републики във Руската Федерация. Любопитно е че след превземането на Волжка България от руснаците, на печата на руския владетел Михаил Фьодорович Романов - е имало надпис на руски със думите "Цар на земите Камски и Болгарски, Цар Казански и Астрахански". Използването на титлата Цар, само по себе си отново е българско влияние над Руснаците, който я възприемат едва през 15 век. В “Именник на българските канове” пише, че българите са имали своя държава в Европа 515 години преди Аспаруховите българи да преминат Дунава (680 г.). Текстът гласи “Тези пет князе управляваха оттатък Дунава петстотин и петнадесет години с остригани глави. И след това премина отсам Дунав княз Исперих, също и досега.” Тази българска държава възникнала през 165 г. в района на Кавказко-Черноморския басейн.
Арменският историк Мовсес Хоренаци (V век) пише, че още II в. пр. Хр. в Кавказ е имало българска земя.В “География на Птоломей” (II век) е обозначено, че в земите на север от Черно море живее народ с името “буленсии”.Подобни сведения откриваме в картата на Евсевий Хиероним (268 г.), а също и в летописите на Егише Вартапет (V век), Захарий Ритор (VI век), Михаил Сирийски (VII век).Баварският историк Авентиус (XVI век) твърди, че българи и баварци имат общ произход и между V – I в. пр. Хр. са живели заедно в Кавказ. Такива сведения има и в хрониката на манастира Мелк.В Кавказ и северното Черноморие са открити останки от множество български градове: Булкар – Балк, Анзи, Химар, Кумух, Салтов, Маяки и деснобрежното Цимлянско градище, както и съвременните селища Балхар и Кубачи в Дагестан. За създател на Стара Велика България се смята Авитохол, а неин последен владетел е Кубрат.Още през IV век българи се заселват в Панония. По-късно, част от тях заедно с хуните на Атила достигат до Апенините и територията на днешна Франция. След смъртта на Атила в 453 г., българите започват системни нападения на земите на юг от Дунав, а от началото на VI век датират и първите трайни поселения на Балканския полуостров.
Сред институциите на Волжска българия централно място заема Народният събор,който е имал съвещателен характер.
За по-подробни сведения един добър научен труд:
.
