Обама не знае кого да покани на вечеря.
Върнаха се страховете на някои източноевропейски страни от засилване на руското влияние в Централна и Източна Европа.Дали САЩ се кланят на Русия и жертват новите еврочленки заради презареждането на отношенията с Москва? За да успокои тези страхове, Обама събра на официална вечеря лидерите на 11-те бивши социалистически и съветски страни, днес членки на ЕС. В Прага не бяха поканени нито върховният представител за външната политика и сигурността баронеса Катрин Аштън, нито европейският президент Херман ван Ромпой, нито премиерът на сегашния председател на ЕС - Испания.Намекът е, че Вашингтон няма време за безплодни дискусии и очаква ЕС най-сетне да определи как точно ще изглежда неговото международно присъствие. Езикът на американската дипломация е доста променен.Решението на САЩ да не поканят в Прага нито един от висшите представители на Европейския съюз бе посрещнато в Брюксел като още една проява на пренебрежение.Като се знае за по-рано отменената среща на високо равнище ЕС-САЩ в Испания. Срещата се възприе и като отговор на отвореното писмо, което видни представители на региона, между които първите президенти и премиери на страните след падането на комунизма, призоваха Обама да не изоставя Източна Европа.
Натрапва се естествения въпрос дали САЩ продължават да смятат ЕС за един от важните играчи на световната сцена.Белият дом обяви, че целта на срещата с 11-те лидери от Централна и Източна Европа е била Обама да се запознае с гледната точка на бившите социалистически държави по проблемите на европейската сигурност. Срещата в Прага се състоя в момент, в който в столиците на страните членки на ЕС се промъква съмнението, че САЩ поставят на преден план отношенията си с Русия.
Действието на новото споразумение между Съединените американски щати и Руската федерация за съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия обхваща всички налични стратегически системи на САЩ - както използваните, така и свалените от въоръжение, включително междуконтиненталните балистични ракети "Ем Хикс" ("Пийскийпър") и "Минитмън-2", а също и стратегическите нападателни оръжия в неядрен вариант, ако такива бъдат създадени.За разлика от СТАРТ-1 всяка от страните ще може самостоятелно да определя структурата на своите стратегически сили в общите граници, установени с договора.
Договорът забранява стратегически нападателни оръжия да се базират извън териториите на съответните държави.Споразумението включва клауза, според която всяка страна може да го напусне. Документът подлежи на ратификация и ще влезе в сила от момента, в който бъдат разменени ратификационните грамоти.
Последните действия на Обама нанесоха нов удар по неубедителните опити на Брюксел да се наложи като ключов играч на международната сцена.Намекът е, че Вашингтон няма време за безплодни дискусии и очаква ЕС най-сетне да определи как ще изглежда неговото международно присъствие, и че очаква да види сериозен върховен представител по външната политика.С половин уста САЩ казват,че нямат претенции как Европа ще изгражда отбранителните си способности, стига те да допринасят в по-голяма степен за международната сигурност. На всички е ясно,че САЩ вече нямат сили да поддържат военно присъствие навсякъде, а ще трябва да разчитат много повече на съюзниците си. Вашингтон не се притеснява да изисква много повече от тях и то под заплахата от отказа си за сътрудничество.
"В момент, когато Европейският съюз полага усилия да оформи своите външнополитически структури така, че да оказва по-силно влияние на глобално равнище, срещи като тази в Прага отразяват губеща ситуация и за САЩ, и за страните от ЕС, участвали в нея", заяви Верхофстат- лидерът на либералите в Европейския парламент . Срещата в Прага според него изтъкнала още веднъж необходимостта от обща външна политика на ЕС, "така че Барак Обама да знае на кого да се обади и кого да покани на вечеря".
.
