Атина иска да продължи да взема кредити,но с ниски лихви.

+


Финансовите министри от Европейския съюз (ЕС) не успяха да се споразумеят за регулацията на хедж фондовете. Целта на обсъдените реформи е да се увеличи прозрачността в сектора, който според мнозина спомогна за задълбочаване на гръцката криза.Преговорите се провалиха поради спор между Великобритания, настояваща за по-леки регулации, и Франция и Германия, които желаят строг контрол.Гърция настоява за политическо одобрение на механизма за евентуалното й спасяване, чиито технически параметри бяха приети от финансовите министри на еврозоната на 15.03. Ако механизмът не бъде обявен на срещата на върха на Европейския съюз следващата седмица, Атина заплашва да потърси помощта на Международния валутен фонд. За това намекна гръцкият премиер Георгиос Папандреу след срещата си с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.Анонимен източник от германското правителство пък е коментирал , че Берлин не отхвърля евентуалното участие на Международния валутен фонд. Според него дори не става въпрос само за техническа, а и за финансова помощ. Коментарът му е крайно изненадващ, тъй като европейските държави и в частност Германия се определиха остро против намесата на МВФ. Германският канцлер Ангела Меркел застана зад възможността Гърция да бъде изключена от еврозоната. "Когато страни отново и отново нарушават правилата за стабилност и е очевидно, че не могат да ги спазят, тогава като последна възможност трябва да се прилага изключване от еврозоната", заяви Меркел пред Бундестага. Финансовия си министър Волфганг Шойбле за пръв път, в края на миналата седмица призова за изключване на изпадналата в тежка криза Атина като последна опция.
Междувременно в Гърция продължават демонстрациите срещу рестриктивната политика на правителството на Георгиос Папандреу.
Атина обаче настоява политическото съгласие и точния размер на помощта да са ясни преди да помоли за тях. В противен случай, тя ще се обърне към МВФ."Имаме варианти, нищо не изключвам. Бихме предпочели европейско решение, но очакваме ЕС да покаже не само воля, а и капацитет да го предложи," заяви Папандреу. Барозу обаче настоя, че помощта ще бъде одобрена само, ако Гърция я поиска. "Инструментът е готов - очаквам, че страните-членки ще го одобрят, ако има молба от Гърция," каза той.
"В момента теглим заеми с нереалистично висока лихва - над 6%. Това е болезнено и ако тази тенденция продължи, знаем, че имаме други варианти," каза гръцкият премиер.



+++