Заключенията на Европейския съвет - 25—26 март
2010 г.)Европейският съвет обсъди новата стратегия на Европейския съюз за работни места и растеж. Той постигна съгласие по основните й елементи, включително по основните цели, които ще ръководят изпълнението й, и договореностите за по-доброто й наблюдение. Въпросите за конкурентоспособността са съществен аспект от перспективите на Европа за растеж. Във връзка с изменението на климата ЕС постигна съгласие, че е необходимо да се внесе нова динамика в преговорите, и набеляза следващите стъпки.
Възстановяването на макроикономическата стабилност и връщането на публичните финанси към устойчив курс са предпоставки за растеж и работни места. Във връзка с това, ще бъде важно извънредните мерки за подпомагане, приети с цел противодействие на кризата, да бъдат прекратени, след като възстановяването бъде напълно гарантирано.
Структурните реформи са от съществено значение за стабилното и устойчиво възстановяване и за съхраняване на устойчивостта на нашите социални модели. Европейският съвет носи отговорността да посочи пътя напред.
ЕС се нуждае от стратегия, основана на засилена координация на икономическите политики, която ще бъде официално приета през юни.
Необходимо е да се стимулират конкурентоспособността, производителността, потенциалът за растеж и икономическото сближаване в Европа:
Новата стратегия ще акцентира върху ключовите области - по-устойчива икономика, високи нива на заетост и социално приобщаване.
Европейският съвет постигна съгласие по следните водещи цели, които представляват общи цели, ръководещи действията на държавите-членки и на ЕС:
- стремеж към постигане на 75-процентна заетост на жените и мъжете на възраст 20—64 години, включително чрез по-активно участие на младите хора, на по-възрастните и нискоквалифицираните работници и чрез по-добра интеграция на законните мигранти;
- подобряване на условията за научноизследователска и развойна дейност, по-специално с цел за постигане на равнище на комбинирани инвестиции в тази област от страна на публичния и частния сектор в размер на 3 % от БВП;
- намаляване на емисиите на парникови газове с 20 % в сравнение с нивата от 1990 г.; увеличаване на 20 % на дела на възобновяемите източници на енергия в крайното енергийно потребление; и постигане на увеличение с 20 % на енергийната ефективност; ЕС поема ангажимент да вземе решение за постигане на 30 % намаление до 2020 г. в сравнение с нивата от 1990 г., като условно предложение с оглед на глобално и всеобхватно споразумение за периода след 2012 г., при условие че други развити страни се ангажират със сравними нива на намаление на емисиите и развиващите се страни допринасят по подходящ начин съобразно своите отговорности и респективни възможности;
- повишаване на равнищата на образование, по-специално с цел намаляване на дела на преждевременно напусналите училище и увеличаване на дела от населението със завършено висше или равностойно на висше образование;
- насърчаване на социалното приобщаване, по-специално чрез намаляване на бедността
Тези цели са взаимно свързани и взаимно се подсилват. Някои от тези цели са отразени в законодателството на ЕС, докато други нямат регулаторен характер и не предполагат поделяне на тежестта; те представляват общи цели, които да бъдат преследвани чрез съчетание от действия на национално равнище и на равнище ЕС.
В светлината на водещите цели държавите-членки ще определят националните си цели, отчитайки съответните си изходни позиции и национални условия. Държавите-членки ще направят това в съответствие с националните си процедури за вземане на решения, в диалог с Комисията, за да се провери наличието на съгласуваност с водещите цели на ЕС.
Новата стратегия ще търси решения на основните трудности, ограничаващи растежа на национално равнище и на равнище ЕС, включително във връзка с функционирането на вътрешния пазар и инфраструктурата. Държавите-членки ще изготвят национални програми за реформи, съдържащи подробно изложени действия за изпълнението на новата стратегия, като специално се акцентира върху усилията за постигане на националните цели, както и върху мерките за преодоляване на трудностите пред растежа на национално равнище. Устойчивият, производителен и конкурентоспособен селскостопански сектор ще допринесе значително за новата стратегия. ЕС изтъква колко е важно да се насърчават икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и да се развиват инфраструктури.
Стратегията ще включва и силно външно измерение, за да се гарантира, че инструментите и политиките на ЕС се използват за утвърждаване на нашите интереси и позиции на световната сцена чрез участие в отворени и справедливи световни пазари.
От ключово значение за успешното изпълнение на стратегията са ефективните механизми за наблюдение: Въз основа на осъществяваното от Комисията наблюдение и извършваната в рамките на Съвета работа Европейският съвет ще изготвя веднъж годишно цялостна оценка на постигнатия напредък в изпълнението на стратегията както на равнище ЕС, така и на национално равнище. През октомври 2010 г. Европейският съвет ще обсъди въпроса за научноизследователската и развойната дейност, по-специално като проучи начини за насърчаване на потенциала на Европа за иновации. Европейският съвет ще обсъди енергийната политика, включително най-подходящите начини тя да подпомогне прехода към икономика с ниски нива на въглеродни емисии и по-голяма сигурност на доставките.
Цялостната координация на икономическите политики ще бъде засилена.
Ще бъде засилена координацията на равнището на еврозоната с цел да се преодолеят предизвикателствата; Необходимо е ЕС да се съсредоточи върху неотложните предизвикателства на конкурентоспособността и промените в платежния баланс. Тесният диалог между държавите-членки и Комисията ще спомогне за подобряване на качеството на наблюдението и за насърчаване на обмена на най-добри практики. Този диалог може да включва срещи на експерти от Комисията и от държавите-членки, за да се направи преглед на положението.
Надеждното и ефективно наблюдение ще зависи от осигуряването на качествени, достоверни и навременни статистически данни от страна на националните служби.
Европейският съвет отправя искане към съвета да създаде специална група, съставена от представители на държавите-членки, ротационното председателство и ЕЦБ, която да представи на Съвета до края на годината мерките, необходими за постигане на целта да се усъвършенства рамката за разрешаване на кризи и да се подобри бюджетната дисциплина, като се проучат всички възможности за укрепване на правната рамка.
Особено необходим е напредък по въпроси като капиталови изисквания; важни за системата финансови институции; финансови инструменти за управление на кризи; по-голяма прозрачност на пазарите на деривати и обмислянето на конкретни мерки по отношение на суаповете за кредитно неизпълнение, свързани с държавни ценни книжа; и прилагане на международно съгласувани принципи за бонуси в сектора на финансовите услуги.
II. ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА: ПРЕНАСОЧВАНЕ НА УСИЛИЯТА НИ СЛЕД КОПЕНХАГЕН
Единственият ефективен начин за постигане на договорената цел за ограничаване на повишаването на средната световна температура до 2 °C в сравнение с прединдустриалните равнища остава сключването на глобално и всеобхватно правно споразумение. Следва да се възприеме поетапен подход, основаващ се на споразумението от Копенхаген, което следва да се приложи своевременно:
По време на конференция на страните за изменението на климата в Канкун следва да се преодолеят съществуващите пропуски, включително по отношение на адаптирането, горското стопанство, технологиите и наблюдението, докладването и проверката.
ЕС и държавите-членки ще изпълнят ангажимента си за осигуряване на 2,4 милиарда евро годишно през периода 2010—2012 г. за бързо финансиране. ЕС и други развити страни са заявили общ ангажимент за мобилизиране на 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г., с които да се подпомогне борбата на развиващите се страни с изменението на климата. ЕС ще засили диалога, насочен към трети държави. Необходимо е да се използват възможностите за сътрудничество, включително с индустриализирани партньори, в области като екологични технологии, норми и техники за проверка. Следва своевременно да се определят общите интереси с държавите с бързоразвиващи се икономики по въпроси, които биха могли да повлияят в дебата за изменението на климата. Необходимо е да се спрат продължаващите тенденции на загуба на биологично разнообразие и на влошаване на екосистемите.
ПРИЛОЖЕНИЕ
НОВА ЕВРОПЕЙСКА СТРАТЕГИЯ ЗА РАБОТНИ МЕСТА И РАСТЕЖ
СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ
Комисията е в процес на определяне на основните трудности пред растежа на равнище ЕС, които впоследствие ще бъдат обсъдени от Съвета; същият процес ще бъде извършен и от държавите-членки на национално равнище, в тясно сътрудничество с Комисията. На заседанието на Европейския съвет през юни 2010 г. ще бъде направен преглед на работата по този въпрос, за да може тя да бъде отчетена при изработването на националните програми за реформи.
Националните цели, следва да бъдат представени своевременно, за да се вземат предвид при изработването на националните програми за реформи.
През първата година на новата стратегия държавите-членки ще представят националните си програми за реформи през есента на 2010 г., като изложат подробно действията, които ще предприемат за зпълнението на стратегията. В подкрепа на тези действия следва да се мобилизират всички подходящи инструменти на ЕС, включително иновативни инструменти за финансиране в сътрудничество с групата на ЕИБ, като стимули за реформи.
До октомври 2010 г. Комисията ще представи необходимите действия на равнище ЕС с оглед на изпълнението на новата стратегия, най-вече чрез водещите инициативи.
Съветът ще определи по-добре съгласуван график на процесите, за да се подобри цялостната последователност на политическите препоръки към държавите-членки.
Заключенията на Европейския съвет - 25—26 март
събота, 24 април 2010 г.
събота, 17 април 2010 г.
Испания, Финландия, Португалия и Люксембург ще бъдат подложени на оценка от Еврозоната.
Испания, Финландия, Португалия и Люксембург ще бъдат подложени на оценка от Еврозоната.
Еврозоната е 5-и пореден месец в инфлация, след като преживя 5-месечен период на дефлация. Годишната инфлация в еврозоната продължава да расте и през март достига 1.4%, показва статистиката на Евростат. През февруари ръста на потребителките цени във валутния съюз беше 0.9%. Продължава да расте инфлацията и в целия Европейски съюз, която за март достига 1.9% на годишна база, след регистриран ръст от 1.5% за февруари.
Страните от еврозоната се споразумяха на срещата в Мадрид да затегнат съвместния контрол над икономиките в европейския валутен съюз. Това ще бъде част от усилията за противодействие на дълговата криза, която вече ги принуди да имат готовност да отпуснат заеми за милиарди евро на затруднената Гърция.Председателят на Еврогрупата, която обединява финансовите министри на 16-те страни в еврозоната, Жан-Клод Юнкер заяви, че те ще започнат да обсъждат как държавите членки се справят като стъпка към разрешаването на по-широки проблеми, излизащи извън обхвата на вниманието на групата, което е сведено до равнищата на дълговете и дефицитите.Първи ще бъдат подложени на оценка Испания и Финландия, последвани от Португалия и Люксембург.Дискусиите са в рамките на еврозоната, но в тях могат да участват и всички останали страни в ЕС, стана ясно в Брюксел. В разговорите участват Европейската комисия и Европейската централна банка, като идеята е комисията да излезе с предложение до 1 юли, въпреки че този срок може и да не бъде спазен.
Възможно е в крайна сметка решението да се вземе само в еврозоната с формалното одобрение на другите страни членки, но може и да изисква и процедура, обхващаща всичките 27 държави от евроблока.
По време на валутната криза в Азия от 1997-1998 г. някои страни от региона предложиха създаването на Азиатски валутен фонд. Осъществяването на тази идея обаче беше туширано от САЩ и МВФ.
Подробностите тепърва ще се изясняват, но основната идея е да се помага на страни в еврозоната, които имат фискални проблеми, като техните правителства платят сурова цена за слабата си политика.
Ключов момент е строгият надзор, който ще се осъществява, включително до замразяване на достъпа до кохезионни еврофондове, временно отнемане на право на глас на министерски срещи на ЕС и дори ясни правила как една страна нарушител обявява спиране на плащанията по външните си дългове и напуска еврозоната.
Въпросът е какво може да направи ЕС, за да си помогне. Възможно е такъв механизъм да не е съвместим с принципите на паричния съюз и ще е начало на финансова уравниловка в Европа и да компрометира еврото, да накаже страните с фискална дисциплина и да окуражи харчещите безразсъдно.Джордж Сорос оценява вероятността еврозоната да продължи да съществува в настоящия си вид на 50%.
Дори слуховете за смъртта на европейския валутен съюз да са силно преувеличени, той наистина е изправен пред най-критичния тест от създаването му 1999 г. Начинът, по който се справи с него, ще определи бъдещето на общата валута, на еврозоната и на желаещи да влязат там страни като България.
Случват се неща, смятани доскоро за немислими - в еврозоната беше допуснат да влезе Международният валутен фонд , а страните в нея се съгласиха да помогнат на затънал партньор. Въпреки временния оптимизъм на пазарите обаче драмата съвсем не е свършила - гръцкият пожар не е потушен, а само временно овладян. И то по начин, който не дава отговор на най-горещия въпрос - как ще се справя ЕС в бъдеще с подобни кризи.
Еврозоната е 5-и пореден месец в инфлация, след като преживя 5-месечен период на дефлация. Годишната инфлация в еврозоната продължава да расте и през март достига 1.4%, показва статистиката на Евростат. През февруари ръста на потребителките цени във валутния съюз беше 0.9%. Продължава да расте инфлацията и в целия Европейски съюз, която за март достига 1.9% на годишна база, след регистриран ръст от 1.5% за февруари.
Страните от еврозоната се споразумяха на срещата в Мадрид да затегнат съвместния контрол над икономиките в европейския валутен съюз. Това ще бъде част от усилията за противодействие на дълговата криза, която вече ги принуди да имат готовност да отпуснат заеми за милиарди евро на затруднената Гърция.Председателят на Еврогрупата, която обединява финансовите министри на 16-те страни в еврозоната, Жан-Клод Юнкер заяви, че те ще започнат да обсъждат как държавите членки се справят като стъпка към разрешаването на по-широки проблеми, излизащи извън обхвата на вниманието на групата, което е сведено до равнищата на дълговете и дефицитите.Първи ще бъдат подложени на оценка Испания и Финландия, последвани от Португалия и Люксембург.Дискусиите са в рамките на еврозоната, но в тях могат да участват и всички останали страни в ЕС, стана ясно в Брюксел. В разговорите участват Европейската комисия и Европейската централна банка, като идеята е комисията да излезе с предложение до 1 юли, въпреки че този срок може и да не бъде спазен.
Възможно е в крайна сметка решението да се вземе само в еврозоната с формалното одобрение на другите страни членки, но може и да изисква и процедура, обхващаща всичките 27 държави от евроблока.
По време на валутната криза в Азия от 1997-1998 г. някои страни от региона предложиха създаването на Азиатски валутен фонд. Осъществяването на тази идея обаче беше туширано от САЩ и МВФ.
Подробностите тепърва ще се изясняват, но основната идея е да се помага на страни в еврозоната, които имат фискални проблеми, като техните правителства платят сурова цена за слабата си политика.
Ключов момент е строгият надзор, който ще се осъществява, включително до замразяване на достъпа до кохезионни еврофондове, временно отнемане на право на глас на министерски срещи на ЕС и дори ясни правила как една страна нарушител обявява спиране на плащанията по външните си дългове и напуска еврозоната.
Въпросът е какво може да направи ЕС, за да си помогне. Възможно е такъв механизъм да не е съвместим с принципите на паричния съюз и ще е начало на финансова уравниловка в Европа и да компрометира еврото, да накаже страните с фискална дисциплина и да окуражи харчещите безразсъдно.Джордж Сорос оценява вероятността еврозоната да продължи да съществува в настоящия си вид на 50%.
Дори слуховете за смъртта на европейския валутен съюз да са силно преувеличени, той наистина е изправен пред най-критичния тест от създаването му 1999 г. Начинът, по който се справи с него, ще определи бъдещето на общата валута, на еврозоната и на желаещи да влязат там страни като България.
Случват се неща, смятани доскоро за немислими - в еврозоната беше допуснат да влезе Международният валутен фонд , а страните в нея се съгласиха да помогнат на затънал партньор. Въпреки временния оптимизъм на пазарите обаче драмата съвсем не е свършила - гръцкият пожар не е потушен, а само временно овладян. И то по начин, който не дава отговор на най-горещия въпрос - как ще се справя ЕС в бъдеще с подобни кризи.
петък, 16 април 2010 г.
Обама не знае кого да покани на вечеря
Обама не знае кого да покани на вечеря.
Върнаха се страховете на някои източноевропейски страни от засилване на руското влияние в Централна и Източна Европа.Дали САЩ се кланят на Русия и жертват новите еврочленки заради презареждането на отношенията с Москва? За да успокои тези страхове, Обама събра на официална вечеря лидерите на 11-те бивши социалистически и съветски страни, днес членки на ЕС. В Прага не бяха поканени нито върховният представител за външната политика и сигурността баронеса Катрин Аштън, нито европейският президент Херман ван Ромпой, нито премиерът на сегашния председател на ЕС - Испания.Намекът е, че Вашингтон няма време за безплодни дискусии и очаква ЕС най-сетне да определи как точно ще изглежда неговото международно присъствие. Езикът на американската дипломация е доста променен.Решението на САЩ да не поканят в Прага нито един от висшите представители на Европейския съюз бе посрещнато в Брюксел като още една проява на пренебрежение.Като се знае за по-рано отменената среща на високо равнище ЕС-САЩ в Испания. Срещата се възприе и като отговор на отвореното писмо, което видни представители на региона, между които първите президенти и премиери на страните след падането на комунизма, призоваха Обама да не изоставя Източна Европа.
Натрапва се естествения въпрос дали САЩ продължават да смятат ЕС за един от важните играчи на световната сцена.Белият дом обяви, че целта на срещата с 11-те лидери от Централна и Източна Европа е била Обама да се запознае с гледната точка на бившите социалистически държави по проблемите на европейската сигурност. Срещата в Прага се състоя в момент, в който в столиците на страните членки на ЕС се промъква съмнението, че САЩ поставят на преден план отношенията си с Русия.
Действието на новото споразумение между Съединените американски щати и Руската федерация за съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия обхваща всички налични стратегически системи на САЩ - както използваните, така и свалените от въоръжение, включително междуконтиненталните балистични ракети "Ем Хикс" ("Пийскийпър") и "Минитмън-2", а също и стратегическите нападателни оръжия в неядрен вариант, ако такива бъдат създадени.За разлика от СТАРТ-1 всяка от страните ще може самостоятелно да определя структурата на своите стратегически сили в общите граници, установени с договора.
Договорът забранява стратегически нападателни оръжия да се базират извън териториите на съответните държави.Споразумението включва клауза, според която всяка страна може да го напусне. Документът подлежи на ратификация и ще влезе в сила от момента, в който бъдат разменени ратификационните грамоти.
Последните действия на Обама нанесоха нов удар по неубедителните опити на Брюксел да се наложи като ключов играч на международната сцена.Намекът е, че Вашингтон няма време за безплодни дискусии и очаква ЕС най-сетне да определи как ще изглежда неговото международно присъствие, и че очаква да види сериозен върховен представител по външната политика.С половин уста САЩ казват,че нямат претенции как Европа ще изгражда отбранителните си способности, стига те да допринасят в по-голяма степен за международната сигурност. На всички е ясно,че САЩ вече нямат сили да поддържат военно присъствие навсякъде, а ще трябва да разчитат много повече на съюзниците си. Вашингтон не се притеснява да изисква много повече от тях и то под заплахата от отказа си за сътрудничество.
"В момент, когато Европейският съюз полага усилия да оформи своите външнополитически структури така, че да оказва по-силно влияние на глобално равнище, срещи като тази в Прага отразяват губеща ситуация и за САЩ, и за страните от ЕС, участвали в нея", заяви Верхофстат- лидерът на либералите в Европейския парламент . Срещата в Прага според него изтъкнала още веднъж необходимостта от обща външна политика на ЕС, "така че Барак Обама да знае на кого да се обади и кого да покани на вечеря".
.
Върнаха се страховете на някои източноевропейски страни от засилване на руското влияние в Централна и Източна Европа.Дали САЩ се кланят на Русия и жертват новите еврочленки заради презареждането на отношенията с Москва? За да успокои тези страхове, Обама събра на официална вечеря лидерите на 11-те бивши социалистически и съветски страни, днес членки на ЕС. В Прага не бяха поканени нито върховният представител за външната политика и сигурността баронеса Катрин Аштън, нито европейският президент Херман ван Ромпой, нито премиерът на сегашния председател на ЕС - Испания.Намекът е, че Вашингтон няма време за безплодни дискусии и очаква ЕС най-сетне да определи как точно ще изглежда неговото международно присъствие. Езикът на американската дипломация е доста променен.Решението на САЩ да не поканят в Прага нито един от висшите представители на Европейския съюз бе посрещнато в Брюксел като още една проява на пренебрежение.Като се знае за по-рано отменената среща на високо равнище ЕС-САЩ в Испания. Срещата се възприе и като отговор на отвореното писмо, което видни представители на региона, между които първите президенти и премиери на страните след падането на комунизма, призоваха Обама да не изоставя Източна Европа.
Натрапва се естествения въпрос дали САЩ продължават да смятат ЕС за един от важните играчи на световната сцена.Белият дом обяви, че целта на срещата с 11-те лидери от Централна и Източна Европа е била Обама да се запознае с гледната точка на бившите социалистически държави по проблемите на европейската сигурност. Срещата в Прага се състоя в момент, в който в столиците на страните членки на ЕС се промъква съмнението, че САЩ поставят на преден план отношенията си с Русия.
Действието на новото споразумение между Съединените американски щати и Руската федерация за съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия обхваща всички налични стратегически системи на САЩ - както използваните, така и свалените от въоръжение, включително междуконтиненталните балистични ракети "Ем Хикс" ("Пийскийпър") и "Минитмън-2", а също и стратегическите нападателни оръжия в неядрен вариант, ако такива бъдат създадени.За разлика от СТАРТ-1 всяка от страните ще може самостоятелно да определя структурата на своите стратегически сили в общите граници, установени с договора.
Договорът забранява стратегически нападателни оръжия да се базират извън териториите на съответните държави.Споразумението включва клауза, според която всяка страна може да го напусне. Документът подлежи на ратификация и ще влезе в сила от момента, в който бъдат разменени ратификационните грамоти.
Последните действия на Обама нанесоха нов удар по неубедителните опити на Брюксел да се наложи като ключов играч на международната сцена.Намекът е, че Вашингтон няма време за безплодни дискусии и очаква ЕС най-сетне да определи как ще изглежда неговото международно присъствие, и че очаква да види сериозен върховен представител по външната политика.С половин уста САЩ казват,че нямат претенции как Европа ще изгражда отбранителните си способности, стига те да допринасят в по-голяма степен за международната сигурност. На всички е ясно,че САЩ вече нямат сили да поддържат военно присъствие навсякъде, а ще трябва да разчитат много повече на съюзниците си. Вашингтон не се притеснява да изисква много повече от тях и то под заплахата от отказа си за сътрудничество.
"В момент, когато Европейският съюз полага усилия да оформи своите външнополитически структури така, че да оказва по-силно влияние на глобално равнище, срещи като тази в Прага отразяват губеща ситуация и за САЩ, и за страните от ЕС, участвали в нея", заяви Верхофстат- лидерът на либералите в Европейския парламент . Срещата в Прага според него изтъкнала още веднъж необходимостта от обща външна политика на ЕС, "така че Барак Обама да знае на кого да се обади и кого да покани на вечеря".
.
неделя, 11 април 2010 г.
БОЙКО БОРИСОВ: БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА Е АКТИВНА СТРАНА ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРОТИВОРАКЕТНА ОТБРАНА
понеделник, 5 април 2010 г.
петък, 2 април 2010 г.
Великденски традиции
Някои уникални великденски традиции
.
Великден е тясно свързан с много обичаи и традиции. Всяка страна те са различни и имат различни значения - понякога религиозни, понякога приветстващи пролетта. В някои държави членки традициите биха могли да бъдат по-изненадващи. Членове на ЕП разкриват тайните, които се крият зад някои от тях.
Латвийските битки с яйца и люлеенето
Roberts Zīle (ЕКР, Латвия): "Все още съществува великденската традиция да боядисваме яйца с материали от природата (брезови листа, обелки от лук и т.н.) и след това да организираме битки с тях. Казва се, че този, чиято черупка на яйцето е най-силна, ще живее най-дълго."
Люлеенето на великденската сутрин е друга известна традиция: "Според архаични вярвания люлеенето е свързано с плодовитостта и трябва да бъде направено, за да може добитъкът да бъде добре. Също така се казва, че люлеенето през Великден защитава от ухапвания от комари и мухи през лятото."
Словашката великденска традиция
Освен готвенето на традиционни гозби и варенето на яйца, мъжете пръскат с вода жените.
Miroslav Mikolášik (ЕНП; Словакия):"На великденския понеделник момичетата се пръскат с вода. По този начин момчетата искат да прехвърлят физическата и психическата енергия от водата на любим човек - едно момиче. Корените на тази традиция идват от нашите предци - старите славяни, които са използвали символиката и магическата сила на водата преди много време."
"Botides" в Корфу, Гърция
В Корфу хората хвърлят керамични изделия от балконите си на първия ден от Великден.
Г-жа Sylvana Rapti (Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, Гърция):"Корфу по време на Великден е любимият ми период в годината! В 11 ч., на съботната сутрин, ние чакаме камбаните да оповестят първото (както казваме в Гърция) Възкресение преди това в полунощ. Това е моментът, в които траура за страданията на Исус се превръща в радост и шум от чупенето на керамика! Хората хвърлят от терасите си керамични съдове, пълни с вода или вино, защото шумът е още по-голям, когато са пълни! Налице е известно съревнование между хората за това кои ще хвърли най-големия керамичен съд, и хората ще възнаградят с най-големи аплодисменти!"
Предполага се, че хвърлянето на керамика "носи късмет, така че вземете малко парче от счупен съд, за да бъдете късметлии до края на годината!". Според г-жа Rapti обичаят има венециански (венецианците са изхвърляли стари предмети на Нова година, за да може тя да им донесе нови) или езически произход - "чупенето на керамика символизира посрещането на пролетта и новата реколта, която ще бъде събирана в нови делви."
Абонамент за:
Публикации (Atom)